Доброволно причиняване на собствената смърт, най-често с цел освобождаване от една, станала непоносима, ситуация. Самоубийството се среща в почти всички общества. Числеността на самоубийствата е трудно установима с точност, защото много случаи на доброволна смърт изглеждат като нещастни случаи. През 1988 год. 9 на 100 000 души е бил размерът на самоубийствата в Англия, 12 в САЩ, 19 в Съветския съюз, 21 в ФРГ и Япония, 22 във Франция. Във Франция броят на самоубийствата непрекъснато се покачва от 1950 год., особено сред хората между 15 и 44 години. Всеки месец се самоубиват почти 1000 души (2 пъти повече мъже отколкото жени). Някои самоубийства, мотивирани от морални (избягване на позор) или социални (да не бъдеш в тежест на някого) съображения, приличат на жертвоприношения. Други, които са по-чести, продиктувани от разстроена афективност, са израз на патологично поведение. Те се извършват от депримирани невротично болни, неспособни да се включат хармонично в живота и да намерят смисъл за съществуването си, или от меланхолно болни, които отдавна замислят смъртта си. Често се открива фамилно предразположение към самоубийство, но вместо в това да се вижда детерминизмът на някакъв хипотетичен наследствен фактор, по-правилно е да се мисли, че съществува повече или по-малко съзнавано социално кондициониране, подготвящо субекта да приеме мисълта, че може да причини собствената си смърт при някои обстоятелства. Например, в Африка самоубийството е крайното средство за отмъщение на врага: доведеният до отчаяние се убива с намерението да лиши завинаги от покой този, който го е оскърбил. Самоубийството изглежда заразително: понякога се срещат истински епидемии от доброволна смърт на определени места (например вулкан, железопътна линия), на които местните власти се чувстват принудени да поставят охрана.
