Групова психотерапия, създадена от американския психиатър Е. Берн (1962) и основаваща се на анализа на интериндивидуалните отношения. „Транзакцията" е единица за социално отношение: „правя нещо за вас или против вас (стимул) и вие действате като следствие от това" (реакция). В този обмен са ангажирани нашите две личности и всеки от нас може да се държи като дете, родител или като обективен зрял човек. „Детският" Аз (Д) отговаря на емоциите, спонтанността, креативността; „родителският"Аз (Р) е съвкупност от ценности и поучения, ин-троектирани в детството (аналогичен нафройдовия Свръх-Аз*); „зрелият" Аз (3) е логична, обективна личност, която събира информация и я разглежда безпристрастно, без да се влияе от лично мнение. Всяко от тези три състояния на Аза представлява пълна система от чувства, нагласи, мисли, език, която влиза в действие спонтанно в различните ситуации, с които се сблъскваме. Но случва се някой човек да използва само един регистър от реакции или някое от трите състояния на Аза да покрие друго състояние, отнемайки част от него. В такъв случай „транзакцията" не може да бъде успешна. Такъв е случаят, например, когато на стимулация от типа 3, събеседникът реагира по начин Д или Р. Анализът на такова поведение позволява на пациента да осъзнае психологическите механизми, които го управляват и да постигне автономия. В този процес психотерапевтът играе подчертано директивна роля, но участват и останалите членове на групата, тъй като помагат на субекта да възприеме себе си по-добре, като отбелязват и подчертават неадекватните нагласи, които той най-често възприема.
