Състояние на човек, лишен от зрение. Слепотата може да бъде конгенитална (свързана с генетично разтройство или с вирусно заболяване като конгениталната рубеола) или придобита. Случаите на пълна слепота в света са 30-40 млн. От педагогическа гледна точка се счита, че човек е засегнат от слепота от момента, в който подлежи на специално обучение за слепи, което използва особени техники като Брайловото писмо. Диагностиката на слепотата не винаги е лесна, тъй като има субекти, които въпреки неувредения си зрителен апарат се държат като слепи („хистерична слепота"), а други, действително слепи, не знаят за своята слепота и я отричат („зрителна агнозия*"). Общо взето, слепотата не предизвиква забавяне на интелекта, но хората с вродена слепота изпитват по-големи трудности при учене, отколкото ослепелите впоследствие и им е по-трудно, отколкото на последните да организират своето пространство. От гледна точка на личността, по-късно ослепелите се адаптират към своя недъг не така добре, както слепите по рождение. Проблемите, които слепите поставят (1 на хиляда във Франция), са едновременно от психологическо, педагогическо и социално естество. Сляпото дете на предучилищна възраст обикновено има психомоторно развитие, което малко се различава от това на зрящото дете, с изключение на двигателната координация и прохождането, което закъснява (между осемнайсет месеца и три или четири години); гукането продължава малко по-дълго. Във Франция има само няколко специални училища, които разполагат с предучилищни класове за слепи деца. При слепите деца се отбелязва изоставане в училище средно с около 2-3 години, дължащо се в частност на късното тръгване на училище (родителите се колебаят дали да ги изпратят в интернат), на крехко здраве, на използването на Брайловото писмо. За тези, които не четат по азбуката на Брайл, има „оптофони", които превръщат буквите в звукове и „машина за четене" (Kurzweil Reading Machine, К. R. М. 400).
