Заместващ елемент, богат на значение, изразяващ по определен начин самата същност на идеята или предмета, които представлява. Символът може да има различен аспект - на мит или на обект, - но в него винаги се открива нещо от символизираното (например кралска двойка замества родителската двойка). Психоаналитиците смятат, че функцията на символа е да пропусне - под различна форма - до съзнанието някои съдържания, които иначе не биха имали достъп там поради цензурата. Други автори (К. Г. Юнг, Ж. Ла-кан), напротив, далеч не виждат в символа само дегизиране на мисълта и го смятат за единственото експресивно средство, с което разполага субектът, за да формулира изключително сложна афективна реалност, която не съумява да си обясни ясно. Символиката се проявява предимно в съновиденията, но се открива и в погрешните* действия, цоезията, митовете и т. н. Въпреки известна съгласуваност-между някои общи символи (например змията символизира фалоса, плодовитостта), не е възможно да се изработи универсален речник на символите, тъй като всеки индивид има лична символика. Затова е необходимо да се прибегне до асоциирането на идеи, за да се открие скритото, лично значение на съновиденията и лапсусите.
