Случайно събитие, което обикновено причинява телесни, духовни или материални щети. Битовите злополуки нараняват 2,3 млн. и причиняват смъртта на около 5 000 души годишно. Най-засегнати са децата и възрастните хора. Процентът на пътнотранспортните злополуки е толкова обезпокоителен, че те представляват истински социален бич, засягащ всички развити страни, срещу който специалистите, обединени в мултидисциплинарни екипи, се опитват да се борят. Най-големи изглеждат рисковете във възрастовата група между 15 и 25 год. (През 1987 год. във Франция младите хора между 18 и 25 год. представляват една четвърт от жертвите.) При жените злополуките са по-малко на брой от тези при мъжете. Само за 1990 год. по пътищата на Франция са регистрирани 162 573 телесни злополуки и 10 289 загинали. Социалната цена на пътно-транспортните злополуки е огромна. (За 1987 год. финансовата загуба за нашата [френската - бел. прев.] икономика се изчислява на 80 млрд. франка.) 90% от злополуките по пътищата се дължат на човешкия фактор (нарушение на зрението, разстройства, разсеяност, непредпазливост, агресивност, неспазване на правилника...). Психологическото изследване на причинителите на пътнотранспортни злополуки често разкрива незряла личност и характерологични черти от параноялен или мазохистичен тип. Трудовите злополуки също представляват тревожно явление. През 1985 год. е имало 731 806 злополуки със спиране на работата и са загинали 1067 души. Броят на работните дни, загубени вследствие на временна нетрудоспособност, дрстигна почти 22 млн. (21 901 000). В 80% от случаите жертвите са работници, особено емигранти, които най-често са слабоквалифицирани и недостатъчно социално интегрирани. Причините за трудовите злополуки са разнородни. Някои не зависят от човека (горещина, недостатъчно осветление, монотонност на труда..,), други са свързани с него (намаляване на зрението, на слуха, семейни неприятности, лоша адаптация към групата, страх от уволнение). Предотвратяването на трудовите злополуки занимава ръководителите на предприятия, профсъюзите и административната власт. Една нова научна дисциплина, наречена „циндиника", или-наука за рисковете, бе създадена през 1987 год. Неин предмет е изучаването на всички рискове, произтичащи от модерната технология. Възможно е значително намаляване на броя злополуки чрез приобщаване на работниците към изследванията и чрез предприемане на адекватни мерки.
