Лурия, Александър Романович

Руски психолог и лекар (Казан, 1902 - Москва, 1977). Опитът, придобит край леглото на болни с мозъчни увреждания, му позволява да формулира принципа на динамичната церебрална локализация, според който съществуват сложни функционални системи, чиято основа е съгласуваното действие на различни и често отдалечени зони в мозъка. Според този принцип паметта, езикът и другите големи психични функции не трябва да се смятат за специфични същности, зависещи от дейността на ясно обособени мозъчни центрове, а да се разглеждат no-скоро като функционални системи, съставени от различни, много гъвкави динамични съвкупности и вътрешносвързани процеси, които почиват на различна анатомична основа, всяка от които се намесва по специфичен начин в засегнатата психична функция. Според Лурия мозъчната кора обединява три основни елемента, чието едновременно участие е необходимо за всеки тип психична дейност. Първият получава съобщенията, идващи от вътрешната среда, анализира ги и ги синтезира, а след това осигурява основната регулация на функционирането на мозъчната кора. Анатомически този елемент се намира на вътрешната повърхност на мозъчните полукълба, съответстваща на „лимбичния дял" (разположен в основата на главния мозък и ограден от извивките на мазолестото тяло и на хипокампа) и на орбиталната страна на челната кора. Вторият елемент приема информацията от външната среда, анализира я и я синтезира; той съответства на външната повърхност на кората на мозъчните полукълба, зад браздата на Роландо, както и на вътрешния тилен кортекс. Третият елемент, състоящ се от кората на външната повърхност на мозъчните полукълба, пред браздата на Роландо (т. е. от външната страна на челните дялове), получава информацията от първите два елемента; той изработва програмите за различните видове поведение, адекватни на задачата, която трябва да се изпълни, и осигурява осъществяването й. Лурия е един от основателите на невропсихологията. Автор е на много трудове, сред коигоВисшите кортикални функции у човека (1962), Една необикновена памет: психо-би-ографично изследване (1965), Умствено изоставащото дете (1974).