Интелектуална недостатъчност, която поставя личността в невъзможност да разбира писмения език и да се грижи за себе си. Вече не се използва терминът „имбецилност", а изразът „умерена умствена изостаналост", който фигурира в номенклатурата на интелектуалната недостатъчност (постановление от 9 януари 1989 год. - във Франция) и който приблизително съответства на него. Завършеното умствено развитие на умерено изостаналия в умствено отношение съответства на 4 до 6-годишна умствена възраст (К.И. между 35 и 49). Субектът може да придобие известна представа за общуване, хигиенни навици и навици за елементарна сигурност, обикновени сръчности (оправяне на леглото...), но няма да се научи на чете, пише и смята.
