Първичен вик

Форма на лечение, чийто автор е А. Янов (1967), основана на повторното преживяване на минали събития. Тази психотерапия се разделя на два периода. По време на първия, с времетраене три седмици, пациентът е изолиран и оставен на своите собствени фантазии. Единственият му контакт с друг човек е с неговия терапевт. Той го приканва да си припомни своето минало и да не контролира чувствата си. Изцяло завладян от своите емоции, пациентът крещи, плаче, призовава родителите си. По време на втория период, който може да продължи няколко месеца, пациентът е интегриран в група, където се провеждат подобни сеанси. Преживявайки отново болезнени събития като например страха от настаняване в пансион,субектът се освобождава от психичното напрежение. Тази терапия е повече от отреагиране и катарзис, защото може да бъде придружена дори от соматични прояви като синини, появяващи се на местата, по които пациентът е бил удрян като дете. Схващанията на Янов се причисляват към американското течение на хуманистичната психология.