Болестно пристрастяване, което някои субекти проявяват към токсични вещества и което има вредни последици за тях и за обществото. Токсикоманията се проявява чрез толерантност на организма, увеличаване на дозите, непреодолима потребност от дрога, зависимост на индивида спрямо нея и физически и психически упадък в по-дълъг или по-кратък срок от време. Токсикоманията получава световно разпространение след края на 60-те години. Според Б. Шанде (Международно бюро по труда, Женева, 1985) в света има 50 милиона консуматори на дрога. Броят на задържаните за употреба на дрога във Франция непрекъснато се увеличава: от 62 през 1965 год., той е станал 26 987 през 1987 год.; успоредно с това броят на смъртните случаи поради злоупотреба с дрога се е повишил от 1 през 1969 год. на 228 през 1987 год. Разходите за лечение на токсикома-ни са достигнали 310 милиона франка през 1986 год. Причините за Токсикоманията са многобройни: кризата на съвременното общество, конфликтът между поколенията, търсенето на братска общност и удоволствие й т.н. По правило, токсикоманите имат слаб Аз. Неспособни да решат конфликтите си, те бягат от действителността, регресират до орален стадий и търсят в дрогата забрава за проблемите си. Лечението на токси-команията се състои в отбиване на дрогата, което се извършва в болнична среда, съчетано с психотерапия.