Нервна клетка. Най-схематично представено, в неврона се различават клетъчно тяло, аксон и дендрити. Клетъчното тяло, чиито размери варират от 5 до , 130 микрона, се състои от ядро, обвито от протоплазмена маса, наречена перикарион. От перикариона тръгват израстъци: дендритите (ре-цептивната част) иаксонът, илаосевият цилиндър (който предава нервния импулс). Аксонът (или нервното влакно) е дълга нишка (метър и повече при едрите бозайници) с доста голям диаметър (от 1 до 22 микрона и дори 1 000 микрона при някои безгръбначни), чието групиране образува нервите. Около аксона, навити на много стегната спирала, клетките на Шван образуват непрекъсната мембрана. По време нараз-витието цитоплазмата на клетките на Шван се обогатява с фосфолипиди, съвкупността от които, седефена на вид, се нарича миелин. Миелиновата обвивка на места има прекъсвания, наречени „възли", или „прищъпвания на Ранвие". Съществуват нервни влакна без миелин (амиелинич-ни). Според формата на клетъчното тяло и броя на неговите израстъци се различават пирамидни клетки, униполярни, биполярни и мултиполярни неврони. Човешкият организъм притежава около 15 милиарда неврона, като всеки от тях може да има до 30 000 връзки, или синапен, с други клетки.
Вижте още: