Релаксация

Волево отпускане на мускулния тонус, съпроводено от усещане за отпочиване. Използвани в психотерапията, методите на релаксация, които изискват периодична тренировка, целят да постигнат общо отпускане на тялото и да променят индиректно психиката на субектите, които са подложени на нея. Поради отмората, която предизвикват, и нейните благотворни последици, методите на релаксация се използват при лечението на свръхнапрегнатите индивиди или на такива с психосоматични разстройства. Е. Джейкъбсън (Чикаго) е създал метод за прогресивна релаксация, целящ да постигне отпускане, предизвикано от осъзнаването на отпускането на мускулите. Според този автор контролът над мускулите води до истинска „власт над отпочиването на мозъчната кора". Й. Х. Шулц (Берлин) е създал метод за релаксация чрез самоконцентрация или самохипноза, позната под името „автогснсн тренинг ". Техниката на Х. де Ахуриагуера, наречена „психотонизираща рехабилитация" има регресивна насоченост. Съществуват много други методи на релаксация, някои от които отделят важно място на речта (М Сепир).