Пораждане на дълбока и трайна сенсибилюация на индивид към съвкупност от „стимули-знаци", специфични за даден вид. Перцептивното запечатване е почти моментална форма на учене, вид „озарение" (инсайт), благодарение на което новороденото опознава характерните черти на вида, към който принадлежи. Още с появяването си на бял свят малкото животно запечатва образа на този, който присъства на раждането му (в природата това винаги е събрат) и след когото от този момент нататък ще върви. Познато от античността, това явление е анализирано и обяснено от К. Лоренц (1935). Запечатването се отличава от обикновените процеси на усвояване по това, че става много рано (малко след раждането) и че сензитивният период е ограничен във времето (не повече от двадесет часа след излюпването при зеленоглавата патица). Под термина привързаност Дж. Баулби (1959) е описал при човека явления, аналогични на запечатването, т. е. вродени системи за реагиране, които осигуряват установяването на връзки с майката или нейния заместник.
