Наука, изучаваща проблемите, свързани със сексуалността. В края на XIX век сексологията отбелязва огромен напредък под влияние на Р. фон Крафт-Ебинг и Х. Еяис. Те изучават сексуалното поведение и свързаните с него проблеми, без да успеят да ги решат по задоволителен начин. Едва откритията на Фройд (динамично несъзнавано, детска сексуалност) предоставят средство за разбиране на сексуалния живот и неговите разстройства. Психоанализата дава възможност за разсейване на псевдообясненията на сексолозите, които виждат в перверзните (хомосексуализъм, фетишизъм и т. н.) или фригидността конституционал-ни аномалии и за налагане на мнението. Че те са видове детско поведение, фиксирани абнормно у възрастния човек. Според Фройд, преди да бъде възпитаван, човекът е безкрайно пластичен; детето е потенциално „полиморфно перверзно". Сексуалността на детето, изложена на влиянието на средата, се обуславя от нея. Перверзните не са конституционално фиксирани отклонения, а трудности в афективното развитие. Всички човешки същества носят в себе си зародиша на тези перверзни, следи от който се откриват у здравия субект във встъпителната част на половия акт. Сексологията, която е наука, основана на наблюдението, освободена от всякакви морални съображения, се налага след Втората световна война благодарение на изследванията на А. Кинси и най-вече на У. Мастърс и В. Е. Джонсън. Сега хората се грижат за секуалното си равновесие не по-малко отколкото за здравето си.
