Усвояване на ново поведение вследствие на специфично упражняване. Тъй като с този термин означават много различни ситуации като усвояването на ходене или на хигиенни навици, на навици за хранене или професионални навици и т.н., изглежда невъзможно да се даде единна и напълно задоволителна теория за това явление. Ученето представлява адаптивна промяна, която се наблюдава в поведението на организма. То е резултат от неговата интеракция със средата и е неотделимо от физиологическата зрялост и обучението. Измежду няколко субекти, подложени на едно и също обучение, се констатират понякога значителни различия, които се дължат на индивидуални фактори като възрастта, интелигентността, мотивацията, повече или по-малко активната нагласа. Най-добри условия се създават, когато индивидите са млади хора, интелигентни, средно мотивирани (ако мотивацията е много силна, може да породи тревожност) и работещи активно за развитието на своите знания. Усвояването на знанията се улеснява от похвалите и възнагражденията, които засилват мотивацията и от достатъчно широкото - вариабилно в зависимост от субектите и поставените цели — разпределение на задачите във времето. Ученето обуславя не само придобиването на индивидуални знания: то участва в изграждането на цялата личност. Психоаналитиците добре са оценили това и за да разберат конкретното поведение, проучват системно миналото на болните, чак до ранното детство, опитвайки се да открият травмиращите ситуации и детските нагласи, които могат да го обяснят. Бунтът на детето срещу бащата се открива в неподчинението на възрастния, който трудно приема авторитета на своите началници. Става дума не за кондициониране*, както би могло да се помисли, а пo-скоро за генерализиране на социално учене. Въпреки привлекателността си, теорията за кондиционирането остава спорна в този случай. Организмът не се задоволява да реагира автоматично на комплексните стимули, а схваща смисъла им, научава значението им. Като потвърждение на тази теза можем да се обърнем към някои изследвания по психофизиология на нервната дейност, извършени върху примати (К. С. Лашли, 1924). Например, ако след като маймуна е била приу-чена да си служи с дясната ръка, за да реагира на определен дразнител, се увреди съответният двигателен участък в мозъка, установява се, че животното продължава да бъде способно да извърши лесно същата ръчна реакция с лявата ръка. Следователно, трябва да се предположи, че в случая е имало не просто кондициониране, а именно усвояване на целенасочено действие. Измежду различните теории за ученето най-задоволителна изглежда теорията на Е. Ч. Толмън*. Според него, мотивираният организъм се насочва към определена цел; той очаква някакъв резултат, който се потвърждава от ученето. Тази обща схема изглежда по-адекватна спрямо наблюдаваните факти от другите механистични обяснения.
