Спонтанно, вродено и неизменчиво поведение, общо за всички индивиди от един и същи вид, изглеждащо адаптирано към цел, която субектът не осъзнава. Класическите концепции приемат, че инстинктът не маже да се променя. Днес вече знаем, че е възможно да бъде променен. Зоологът Р. У. Кингстън пробил килийката на оса така, че да не може да бъде запушена отвън. Тъй като въпросният вид работи винаги отвън, осата се трудила напразно в продължение на два часа, до падането на нощта, после се отказала. На другата сутрин се върнала, огледала повредената от двете страни килийка и започнала да я поправя отвътре (цитирано от У. Х. Торп, 1956). „На всички нива, в това число и при едноклетъчните организми, наред с инстинктите се среща поведение, което по същество представлява учене на нещо ново" (Ж. Пиаже, 1965), но колкото по-нагоре се изкачваме по зоологическата стълбица, толкова по-пластични и по-податливи на влияние чрез учене стават тези постъпки. При човека предварително формираното поведение е изключение (сучене); почти всички форми на поведение се придобиват чрез учене.
