Eкстрасензорно, пряко и на разстояние предаване на мисли от един индивид на друг. Реалността на това странно явление остава спорна. През 1882 год. известни учени от Кембридж, обединени в Society of Psychical Research му посвещават множество проучвания, но целият им труд бива заличен от Т. Х. Хъксли и Х. фон Хелмхолц. Въпреки това продължават да се появяват множество свидетелства. В своите Нови лекции по психоанализа (1932), 3. Фройд разказва за човек, който сънува, че жена му ражда близнаци. В същия момент, същата нощ, дъщеря му ражда дете. Дали това е обикновено съвпадение или предаване на мисли? К. Рише поставя началото на изучаването на телепатията, но именно Дж. Райн (1895-1980) доказва експериментално, че не може да става дума за случайност. Същата демонстрация е направена от М. Улман и С. Книпър (1973) по повод на телепатичните сънища. Щом реалността на това явление се приема, то трябва да бъде обяснено. В. Щекел (1868-1940) забелязва, че телепатичните явления се отнасят главно до чувства, притежаващи силен афективен заряд (любов, ревност, омраза...). Що се отнася до Фройд, той заключава от наблюденията си, че „предаването на мисли" сигурно става несъзнавано и се подчинява на същите закони (сгъстяване, символизация...) както всеки друг материал, принадлежащ на тази област. Той изказва също хипотезата, че това е остатък от далечно минало.
