Термин, предложен от Ж. Лакан за означаване на специфичен за психозата защитен механизъм, който се състои в отхвърляне извън символния свят на субекта на една непоносима представа и на афекта, свързан с нея. Азът се държи, като че ли представата никога не е съществувала. Но въпреки че е отхвърлена и вътрешно обезсилена, тя се стреми да се върне отвън под формата на халюцинация. Изключването е сходно с отричането на реалността и с невротичното изтласкване, но е по-радикално, тъй като изключените (несимволизирани) „означаващи" не са интегрирани в несъзнаваното на субекта. Терминът „изключване" принадлежи на речника на Лакан. Във френския превод на Събраните съчинения на Фройд(19&&) бе предпочетен терминът отхвърляне.
