Грешка на сетивата или на ума, която представя привидното за действително. На рисунката на стр. 112 двете фигури са еднакви на ръст, но едната изглежда много по-едра от другата. На фигурата на Херинг успоредните линии изглеждат извити. Тези илюзии илюстрират особената пластичност на възприятието: то е по-чувствително към цялостната фигура, отколкото към елементите й. Възприятието никога не е изолирано. То винаги бива интегрирано в система. Навиците, предразсъдъците, желанията, емоциите влияят върху възприятията. Страхуващото се дете, което чува скърцането на пода в съседната стая, твърди, че чува стъпките на крадец. Илюзиите, деформациите на действителни предмети, се проявяват най-вече когато съзнанието е стеснено (заспиване, умора). Особена форма на патологична илюзия е припознаването (парамнезията). Субектът има впечатлението, че вече е виждал (deju vu) или преживявал (deju vecu) определени ситуации, че среща познати хора или предмети, че вижда отново нещо, което никога не е виждал; социалните рамки на паметта му като че ли са размити, защото вече не може да различава настоящото от миналото.
