Отричане на реалността

Защитен механизъм срещу страха, състоящ се в отричане на очевидното. Субектът изопачава действителните факти, които са мъчителни или пораждат тревожност, като отказва да ги признае или като ги заменя с противоположни въображаеми факти. Съхранявайки невредимо чувството си за реалност, детето си запазва правото да отрича съществуването на всичко, което не му се нрави в нея. Например момченце, което държи много на положението си на единствено дете в семейството, реагира, когато му съобщават за раждането на сестричка: „Не е вярно!" И нормалният зрял човек понякога бяга от непоносимата реалност, като я отрича. Шизофренно болният си изгражда собствен свят, в който намира силата, могъществото и покоя, които реалният свят отказва да му даде.