Преживяването, което всеки има за своето собствено тяло, в движение или в статично състояние, в известно пространс-твено-времево равновесие и в неговата връзка със заобикалящия свят. Съставянето на телесната схема, която представлява включване в полето на съзнанието на индивида на частите на неговото тяло, е основен опит, благодарение на който всяка личност се диференцира от друга и във всеки момент има усещане, че е цялостна личност. Тази соматогнозия* или познание за собственото тяло, която е необходима за нормалния живот, се изработва постепенно, на основата на многобройни сензорни «печатления - интероцептивни (идващи от вътрешните органи), проприоцептивни (мускулни, ставни...) и екстероцеп-тивни (кожни, обонятелни, вкусови, зрителни, слухови), - натрупвани от раждането нататък. Впоследствие, когато тази телесна представа е изградена, тя, изглежда, остава непроменена и незаличима през целия живот на индивида, каквито и осакатявания да засегнат тялото му. Дълго време се смяташе, че физиологичните механизми, позволяващи изграждането на телесната схема се намират в горната париетална (5 и 6 поле) област, тъй като органични увреждания (тумори) в тази зона причиняват дезинтеграция на соматог-нозията (илюзия за промяна, за преместване на крайник...). Но други изследвания доказват, че дори значителна аблация (хирургическо отстраняване, бел.пр.) на париеталната област много рядко предизвиква разстройство на телесната схема. Сега се смята, че тази зона е само част от невронната верига и че интеграцията на телесната схема се извършва на нивото на други структури, локализирани според някои автори в темпоралната област.
