Метод за изучаване на числовите съвкупности и връзките между тях. От дълбока древност човекът събира и координира числови сведения по различни поводи (преброяване на населението, изчисляване на реколтата...), но до XVII век тези проучвания са чисто описателни (броене). Швейцарският математик Ж. Берну-ли (1654-1705) и френският математик П. С. Лаплас (1749-1827) въвеждат изчисленията на вероятностите в статистиките и извеждат закони и прогнози, на базата на приблизителната периодичност на някои явления. Оттогава областта на приложение на тази наука непрекъснато се разширява: към нея се обръщат икономисти, социолози, физици, военни (балисти-ка), индустриалци (контрол на производството), селскостопански производители (връзка между реколтата и метеорологичните условия), психолози. Тя представлява един от най-солидните стълбове на приложната психология (тест, сондаж). Статистическият подход включва три главни момента: събиране и представяне на наблюдения; тяхното редуциране и анализиране; интерпретация. В началната фаза статистикът прави методически преглед на събраните сведения, за да извлече от тях числови характеристики, които групира в таблица. След това той пристъпва към редуциране на информацията, замествайки цялостта от данни с малък брой цифрови характеристики, извлечени от подредената съвкупност, които са отправна точка за обмисляне (анализ на резултатите, изработване на хипотеза, верификация). Накрая прави заключение (което държи сметка за математически пресметнатата област на несигурност) като обобщава много предпазливо, защото знае, че често в началната фаза на събиране на информация може да се допуснат грешки, които да провалят всички изчисления.
