Кърмене

Хранене на дете с мляко от майчината гръд. Храненето с майчино мляко, когато това е възможно, е за предпочитане пред всяко друго, тъй като майчината кърма е съвършено приспособена към потребностите на бебето. Съставът й се променя не само с възрастта на детето, но и в хода на деня и дори по време на кърменето. Освен това тя съдържа „имунни фактори", които предпазват кърмачето от стомашни инфекции. Между майката и детето съществува действителна психофизиологическа връзка, която обуславя млечната секреция. Приливът на мляко зависи от повика на кърмачето; обикновено той се преустановява, когато то е заситено. Най-сетне, кърменето с майчино мляко представлява привилегировано положение, по време на което се изгражда незаменима психологическа връзка. Сучещото дете не само се храни: едновременно с кърмата то приема топлина от майчиното тяло, нейната миризма, образа на лицето, което не изпуска от очи. То се слива с кърмачката. Дори при изкуствено хранене майката трябва да положи усилия да запази тази основна връзка, като взема детето в ръце, усмихва му се, люлее го, говори му, защото в тази атмосфера на топлота детето намира необходимата за развитието му сигурност. Кърменето е сложно действие, което трудно се подчинява на точни и императивни правила. Неизменността на предварително определените количества кърма и на часовете за хранене може да наруши тази специфична връзка, която е преди всичко комуникация между майката и детето. Ето защо съвременните психолози, използвайки изследвания на учени като А. Гезел (1880 - 1961), препоръчват на кърмещите жени да приемат с внимание повиците на бебето си и да не съблюдават непоклатимо дажбите и разписанието за хранене. Забелязва се, че след кратък период на колебание (3-4 дни) ритъмът на кърменето и потребностите от храна на кърмачето се нормализират и съответстват на действителните изисквания на детето. Посредством този ритъм на „свободно търсене" е възможно да се избегнат случаите на недохранване или на прехранване и най-вече тревожността, която обхваща гладните кърмачета, когато ги оставят да плачат, защото още не било време за кърмене.