Рисунка

Съвкупност от линиите и контурите на фигура. В психологията терминът „рисунка" надхвърля единствената представа изображение с молив или перо. Той означава както рисунка с цветни моливи, така и акварел. Психолозите използват рисунката предимно при децата като тест за психичното развитие, като средство за изучаване на характера и на афективността. Рисунката еволюира с психологическото развитие. От 2 до 3 години детето може само да драска; впоследствие то се опитва да спазва някакъв модел и на 5 или 6 години, вече може да „рисува". До шестгодишна възраст, всички деца, независимо от етнически или социокултурен произход, рисуват по един и същи начин. Като приканва децата да нарисуват човек американската психоложка Ф. Гудинаф създава добър - прост и привлекателен - тест за интелигентност, позволяващ лесно проследяване на интелектуалното им ниво. Съществуват и други тестове с рисуване, предназначени за същите цели, състоящи се във възпроизвеждане на „геометрични форми" (Рей, Бентън). За изучаване на детския характер се използват свободни рисунки или рисунки по зададена тема. Отчита се едновременно формалната страна на рисунката (разполагане върху листа, плътност на линията, избор на цветове) и нейното съдържание, което разкрива пряко или под символична форма света на детето, жизнения му опит. Детските психоаналитици си служат с рисунки, за да си обяснят детските драми и за да подпомогнат своите млади пациенти в преодоляването им.