Комуникация

Връзка между. Комуникацията е най напред възприятие. Тя предполага целенасоченото или нецеленасоченото предаване на информация, предназначена да осведоми или да повлияе на един индивид или група, приемащи тази информация. Но комуникацията не се свежда само до това. Едновременно с предаването на информация се упражнява въздействие върху приемателя и обратно действие (feed-back) върху човека, предаващ информацията, който на свой ред бива повлиян. Употребата на езика не е единственото комуникативно поведение. Такива са също мимиката и жестът. От друга страна, не всички съобщения се изразяват на рационално ниво. Възприема се повече от това, което се съобщава. 3. Фройд дори говори за общуване на нивото на несъзнаваното, изразявайки с това факта, че индивидите са способни несъзнавано да възприемат явни признаци. Комуникацията не е привилегия само на човека. Тя несъмнено съществува при животните и растенията. Пчелата работничка указва с танц на другите пчели от кошера мястото, където се намират цветята разстоянието до него и качеството на прашеца (К. фон Фриш). Наранени борове, тополи, кленове предупреждават събратята си за бедата, която ги е сполетяла, ефектът от което е задействането в цялата колония на химически защитен механизъм срещу нападателите (П. Каро, 1983). Всички живи същества, от бактерията до човека, се нуждаят от постоянна информация за вътрешното си състояние и за състоянието на външната среда, за да могат да оцелеят и да живеят. Използваните сигнали са най-разнообразни: зрителни, както при светулката, електрически (при електрическата змиорка), звукови (при чинката), ултразвукови (при прилепа), тактилни (при мравките) или химически (феромони, отделяни от копринената буба).