Характерология

Изучаване на характерите. Въпреки че съществува отдавна, характерологията едва сега започва да се създава като наука и основите й са все още несигурни. Съществуват много методи за анализ и описание на характера. Едни от тях се основават върху оценяване морфологията на индивидите (физиогномика. биотипология) или върху изучаването на изразни средства (графология, тест). Другите пък използват главно наблюдението на поведението, на нагласите към външния свят. От теориите в характерологията, най-известни са тези на френско-хо-ландската школа (характерология на Хайманс и Вирсма, развита във Франция от Р. Льо Сен) и характерологията на К. Г. Юнг. Според холандските автори, всички характери могат да се сведат до осем типа, които се получават чрез комбиниране на трите основни фактора на човешката личност и техните противоположности: емотивност, активност и отзвучаване (първичност или вто-ричност): Въпреки статистическите изследвания на нейните застъпници (2 145 изучени случая), тази теория си остава спорна, тъй като използваните формулировки са прекалено тесни и изкуствени, за да могат да обяснят богатството на личността. И, парадоксално, някои предпочитат пред нея типологията на Юнг, която се отнася до нагласата на личността към човешкия и предметния свят. Според Юнг, енергията на човека е насочена или към вътрешния свят (интроверсия) или към външния (екстраверсия). В първия случай субектът дава предимство на идеите; във втория той предпочита предимно ценностите на външния свят, престижа, социалните контакти. Тази сумарна харак-терология се доближава много до би-отипологията на Е. Кречмер. Психолозите използват биографични данни, пряко наблюдение и тестове (въпросници, психодиагностика) в анализа на характерите.