Психосоматична медицина

Медицина, която се занимава с душата и тялото като едно цяло. Това име е дадено от Дж. Л. Холидей (1943) на модерното течение, което се стреми да обнови схващанията за болестта, създадени от Р. Вирхов и Л. Пастьор. Без да игнорира психичните, химичните и физиологичните механизми, от които тя се опитва да отиде по-далече, психосоматичната медицина се стреми да разбере житейската реалност, афективността и нейната роля в детерминацията на много функционални и органични разстройства. В тези свои усилия тя се опира на тясното единство, която управлява всички функции на организма. След наблюденията на И. П. Павлов и 3. Фройд, привържениците на психосоматичната медицина не са склонни да разглеждат болестта като случайно явление, а като събитие, което се вписва в психоорганична цялост и ясно определен пространствено-времеви континуум. Ето един пример: температурата на едно дете обезпокоително се покачва. Няма инфекциозен фактор и антибиотиците не действат. Температурните пристъпи са циклични: появяват се в събота сутринта и продължават 48 часа, докато бащата отсъства. Психологическото изследване разкрива, че това свръхчувствително и интуитивно дете се бои от разпадане на семейството. Подобна реакция не е нещо изключително. Знаем, че организмът реагира цялостно на емоциите: например гневът се придружава от изчервявяване, треперене, ускоряване на сърдечния ритъм. Ако подобни смущения се повтарят често, появяват се органични увреждания, които фиксират първите симптоми. Изследванията на Х. Селие доказват, че когато е застрашено от физически, химически или психически агент, тялото реагира, мобилизирайки всички защитни сили. Силен афективен шок или продължително емоционално напрежение имат същия соматичен ефект, както излагането на силен студ: язва на стомаха и дванадесетопръстника, хипертрофия на надбъбречните жлези и т.н. При тези условия става ясно, че сантименталните разочорование, афективната самота, професионалните грижи или неуспехи, които представляват психологически травми, могат да причинят органични заболявания. Всички индивиди реагират соматично на емоциите, но реакциите им нямат еднаква интензивност. Тези, които най-малко екстериозират чувствата си, имат най-разстройващите невровегетативни и ендокринни реакции. Изглежда, че съществува конституционална предиспозиция към този тип реакции, като в много случай тази предразположеност е подсилена от предишния опит: ранна афективна недостатъчност, психична травма и т.н. Например, констатирано е, че повечето хора, страдащи от астма или алергия, са били лишени от майчина обич в детството си, което според Ф. Александър и Т. М. Френч е предизвикало поредица от реакции: отчаяние и гняв -> отхвърляне от околните -> дълбока несигурност и склонност към потискане на външната изява на емоциите -> акцентуация на невровегетативните реакции, функционални разстройства и увреждания. Според тези автори, астматичният пристъп съответства на потиснат пристъп на плач, хипертоничната криза — на сподавен гняв, стомашната язва - на постоянен конфликт между желанията за борба и за бягство. Всички системи на организма могат да бъдат засегнати от психосоматичните болести: храносмилателната система (язва, колит), ендокринната система (хипертрофия на щитовидната жлеза, диабет), пикочно-половата система (импотентност, енуреза), сърдечносъдовата система (инфаркт на миокарда), дихателната система (астма, белодробна туберкулоза), кожата (екзема) и т. н. Но „изборът" на органа не зависи само от случая. Главните фактори, които определят локализирането на психосоматичните заболявания, са съществуването на органична слабост (леко увреждане, понякога напълно излекувана), повече или по-малко съзнаваната печалба от болестта за субекта и природата на отключващата болестния механизъм афективна травма: изнасилването предизвиква по-често гинекологично заболяване (вагинизъм, полова студенина...), отколкото храносмилателно или сърдечно заболяване. Всяко състояние на емоционално напрежение предизвиква невровегетативен процес, който е присъщ за него. Обикновено се смесва психосоматичната реакция и хистеричната конверсия, която също се проявява с телесни разстройства. Но това са различни процеси. Хистеричната конверсия е натоварена с много значения; тя представлява символен език: например парализата на краката, която не се придружава от никакво органично увреждане, изразява несъзнаваното нежелание да се ходи. Психосоматичната болест, която е последица от функционално разстройство на невровегетативната система, напротив, не е натоварена със значение; тя не е носител на значения, както хистеричната конверсия. Нервните пътища, които се използат, също са различни: вегетативната реакция е на самата система, а хистеричната конверсия вкарва в действие гръбначно-мозъчната система (пирамидален път, сензитивен път). Лечението на психосоматичните болести обединява обичайната терапия на местните увреждания, невролептиците, които намаляват емоционалните реакции и психотерапията. Тя трябва да се провежда крайно предпазливо, защото съществува риск от тежки усложнения (влошаване на състоянието, психоза). Обикновено тя е кратка и има възнаграждаващ характер (съвети, подкрепа, помощ). Психоанализата най-често е противопоказна.