Противопоставяне

Враждебна нагласа, изразяващ се в пасивна съпротива или в действие, обратно на желаното. В третата си година малкото дете се противопоставя на друг човек без никакъв мотив освен поради желанието да изпита чувството на собствена автономност. Тази чисто формална нагласа е нормална и преходна фаза от психоафективното развитие на детето, което изпитва потребност да получи признание и се утвърждава като личност като се противопоставя. По-късно, в юношеството, същото поведение ще се прояви отново. Противопоставянето може да бъде активно като се изразява в недисциплинираност, непослушание, бунт, противозаконни прояви; или пасивно, проявявайки се в мутизъм, анорексия и леност. Понякога то е желано, преднамерено, но често е несъзнавано. При чувствителните, емо-тивни, уязвими хора, които страдат, че не са разбрани и живеят във фрустрираща среда (авторитарна или безразлична), поведението на противопоставяне може да стане нещо обичайно и от една личност (бащата, учителя...), да се разпростре върху цяла социална група (работодателите, буржоата и т. н.). Реакциите на противопоставяне се срещат непрекъснато при хората с характерологични разстройства, правонарушителите, при някои невротични и психотични състояния.