Начин, по който изглежда, чувства и реагира индивид или група. Казваме, че някой е избухлив или говорим за флегматичния характер на англичаните, трудолюбието на китайците. Характерът е нещо трайно, което позволява диференцирането на индивидите или групите помежду им, когато наблюдаваме техните нагласи и поведение. Принципните проблеми, които поставя понятието „характер" са: 1. проблемът за описанието. Броят на прилагателните и съществителните, с които се описва характерът е много голям. Дж. У. Олпорт е преброил 17 953 такива в английския език; 2. проблемът за класификацията, който отчасти зависи от първия и най-вече от безкрайното многообразие от характери. (Зоологическите класификации стигат до видовете, подвидо-вете или породите; но те не разглеждат индивидите.); 3. проблемът за природата на характера. Решаването на първия проблем трябва да започне от намаляването до минимум броя на описващите термини. Дж. У. Френч (1953), който се посвещава на тази задача, подбира само 49 характерологични черти, потвърдени от няколко метода на факторен анализ. За решаването на втория проблем е необходимо да се познават психологическите закони, които управляват характера и да се разполага с характерология, сигурна в своите методи, което още не е постигнато. Най-после, към третия проблем се прибавя и проблемът за формирането на характера. Днес се приема, че усвоеното от средата, възпитанието, опита и личните усилия, наслагвано върху темперамента и неотделимо от него, допринася във висша степен за оформянето на характера на всеки индивид. Нагласите, навиците не се придобиват никога пасивно. Субектът участва в този процес повече или по-малко активно. Опознаването на характерите е възможно благодарение на прякото наблюдение, въпросниците и личностните тестове.
