Обективна психология. Дълго време психологията била разбирана като наука за състоянията на съзнанието. Поради това единственият приложим метод за изследване е можел да бъде интроспекцията. Срещу тази теза в началото на XX век се утвърждава ново учение, чийто енергичен застъпник е Дж. Б. Уотсън. Според него психологията трябва да бъде дефинирана като наука за поведението. Вместо да се основава на съзнанието и интроспекцията, тя трябва да ограничи своето изследване до наблюдението на организма в ситуация. Всъщност единствените елементи, които могат да бъдат предмет на научно изследване, са възможните за наблюдение данни на вербалното и двигателното поведение, което винаги е адаптивно. Когато е подложен на въздействие, организмът се стреми да неутрализира ефекта от него, като въздейства на обекта, който го предизвиква, или като променя себе си. Съпоставяйки тези поведения със стимулите, изглежда възможно установяването на закони, на основата на които да се предвижда реакцията на субекта на познато „дразнене" или да се направи дедукция за естеството на даден стимул, като се наблюдава реакцията. Крайъгълен камък на тази система е условният рефлекс, като дори инстинктите се свеждат до „серия от свързани рефлекси". Всичко е въпрос на учене, дори изразяването на емоциите, и поведението може да се променя под въздействие на ученето. Изследванията на бихевиористите са провеждани върху животни; при човека - върху плода и малкото дете. От наблюденията си върху кърмачета Уотсън заключава, че в началото на живота съществуват три основни емоции: страх, гняв и любов. Тяхното проявление при възрастните се разнообразява силно под влияние на кондиционирането. Всъщност това твърдение е погрешно, както бе доказано от следващите проучвания. В зората на живота човешкото същество реагира на стимулите недиференцирано, след това - през призмата на удоволствието или неудоволствието, и най-после със съзряването на организма се появяват последователно гневът, отвращението, страхът, ревността и т. н. Първоначалната позиция на бихевиористите, които искаха да сведат психологическия факт до двойката стимул - реакция (S - R), днес е надживяна. Наследиха я нови учения, например нео-бихевиоризъм*, които имат голямо влияние в Англия и САЩ. Те запазват основните идеи на теорията на Уотсън: обективността и важността на средата.
