Стандартизиран в приложението и класифицирането метод, който дава сведения за определени афективни, интелектуални (умствено* ниво, способности*, знания*) или сензо-моторни характеристики на даден субект и позволява разполагането му по отношение на другите членове на социалната група, към която принадлежи (нормиране*). Съществуват голям брой тестове: вербални или за извършване (подреждане на пъзел, възпроизвеждане на мозайка...), за интелектуална ефективност или личностни, с индивидуално или групово приложение. Целта на подобни методи е да се получат за кратко време количествено из-разими и независими от субективността на експериментатора сведения относно изследваните субекти. Добрият тест е хомогенен (измерва само една диспозиция), надежден (дава същите резултати след интервал от няколко месеца), чувствителен (позволява нюансирано класиране на индивидите) и най-вече валиден (измерва реално това, което трябва да предсказва). Въпреки всичките си качества, тестът е само инструмент. Той дава някои сведения, но не и диагностика. Последната е преценка, основаваща се на сложно разсъждение, което интегрира психометричните резултати към наблюденията, неизразими количествено, данните на интуицията и елементите, получени от историята на субекта. Тестовете никога нямат абсолютен характер; те са ориентири, които позволяват на експериментатора да верифицира своите хипотези.
