Състояние на духа, което може да варира от обезсърченост до прекомерна самонадеяност. Това понятие се среща предимно във военната и индустриалната психология. Самочувствието на работещия се обуславя от сплотеността на работната група, към която принадлежи: гордостта, че принадлежиш към определен трудов колектив предизвиква благоприятни вътрешни диспозиции. По време на Втората световна война психолозите и психиатрите проявили особен интерес към изучаване самочувствието на цивилното население, подложено на вражеска радиопропаганда и, естествено, към изследване на самочувствието на воюващите. Анкета, ръководена от полковник Маршал и обхващаща четиристотин роти, разкрива, че повече от три четвърти от войниците не използват оръжието си на бойното поле като липсата на боен дух у тях се обяснява със страха, чувството за малоценност и за вина. За да намалят страха им, специалистите по психологическо въздействие увеличават не занятията и ученията (които винаги са изкуствени, ако не и до голяма степен прилични на игри), а... лекциите! Изпреварвайки действителността, описвайки и изброявайки педантично опасностите на фронта (за които всеки войник се опитва да не мисли), те намалили потиснатостта и укрепили самочувствието на воюващите. От друга страна, същите специалисти създали силно сплотени групи, прилагайки социометрията към малки групи като екипажите на подводници и самолети, командосите и т. н.
