Форма на пресенилна деменция, описана от А. Алцхаймер (1864 - 1917). Тази болест, засягаща предимно жените (84% от болните), се характеризира с ранна поява (към петдесетата година), психична детериорация и дезориентация във времето и пространството; тя се придружава от разстройства на речта (афазия), трудност при изпълнението на координирани действия (апраксия) и при перцептивното разпознаване (агнозия). При анатомичен оглед се наблюдава дифузна церебрална атрофия, разширяване на стомахчетата и се-нилни плаки върху мозъчната кора. Клинично болестта се проявява с разстройства в ориентацията и загуба на паметта; обикновено настроението е еуфорично, но понякога е потиснато. Болестта на Алцхаймер се развива за период от 4 до 10 години до крайна старческа кахексия (измършавяване — бел. прев.). Епидемиологични изследвания в САЩ показват, че тази болест засяга от 2 до 5% от хората над 65 години и от 10 до 20% от хората над 80 години. Според Националния здравен институт (1987) във Франция има около 300 000 възрастни хора над 60 години, страдащи от тази болест, чийто генетичен произход, свързан с един или повече гени, разположени върху хромозома 21, изглежда доказан (Science, 1987).
