Швейцарски психолог н психиатър (Кесвил, 1875 - Кюснахт, край Цюрих, 1961). Юнг следва медицина в Базелския университет и допълва медицинското си образование в Париж през 1902 год. заедно с П. Жане. В Цюрих е асистент на О. Блойлер, а после главен лекар в университетската психиатрична клиника. Възприел бързо психоаналитичните теории на 3. Фройд, чийто ученик и приятел става от 1907 год., този пасторски син бива отблъснат от биологизаторския характер на Фройдовите теории и след петгодишно сътрудничество се разделя с учителя си и основава нова школа по „аналитична психология". До 1946 год. заема катедрата по медицинска психология в Базел, след това през 1948 год., основава в Цюрих Института Юнг, който ръководи до смъртта си. В много съчинения Юнг развива своите идеи, най-важната от които изглежда тази за колективното пе-съзнавано, като основа на въображението, общо за всички народи във времето, проявяващо се в религиите, митовете и езотеричните учения. За да провери тази фундаментална концепция, Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и ал-химията. Това огромно изследване затвърждава неговото убеждение в съществуването на универсален фонд, които произвежда архетипове, образи и символи, които са независими от времето и пространството. Измежду произведенията му преведени на френски, ще цитираме Човекът, в търсене на душата си (1943), Психологическите типове (1921), Моят живот (1962).
Виж още: ЮНГ - аналитична психология>>>
Видео: К. Г. Юнг>>>
Виж още: ЮНГ - аналитична психология>>>
Видео: К. Г. Юнг>>>