Френски лекар и психоаналитик (Париж, 1901 - 1981). Лакан разбира несъзнаваното като мрежа от „означаващи", в която всеки елемент е свързан с други елементи; тези комбинации от означаващи се подчиняват на конкретни закони и образуват категории и подмножества. И тъй като обектът на психоанализата е несъзнаваното, необходимо е, казва Лакан, той да бъде доведен до началното му практическо и теоретическо място: полето на речта, и да бъде изучаван така, както се изучава езикът в светлината на лингвистиката: Детето е под влияние на езика и културата на обществото, към което принадлежи, като изборът му се състои в това да ги приеме или да изпадне в алиенация. При това положение автентичният човек никога не може да бъде открит в речта и в поведението на личността, а винаги е скрит под тяхната маска. Но никак не е сигурно, че този автор изобщо е разбран правилно. И наистина в неговия херметичен и дори аутистичен език изобилстват езо-терични термини и неологизми; също така една и съща дума може да приема многобройни значения. Това навежда на мисълта, казва Ф. Рустан (1986), че принципът на единство в творчеството на Лакан, „цялото изтъкано от неяснота", е „системната, търсена и култивирана несвър-заност". Измежду произведенията му ще цитираме Записки (1966) Етиката на психоанализата (1986).
