Австрийски етолог (Виена, 1903 - Алтенберг, Австрия, 1989). Лоренц преподава зоопсихология във Виенския университет, ръководи катедрата по психология в университета в Кьонигсберг, след което е назначен за директор на Института по сравнително изследване на поведението в Алтенберг. Той изучава поведението на животните в природата или в условия, най-близки до природните. По такъв начин той успява да докаже социалната роля на някои специфични или „отключващи" стимули, като определена нагласа, цвят или миризма, и създава теорията за „вродения пусков механизъм". Според тази обективистична школа всеки животински вид е чувствителен спрямо определени (а не всички) стимули, които отключват определени видове поведение. Например бодлив-ката, сладководна риба, реагира с агресивно поведение на присъствието на риба или на примамка, имитираща риба с червен корем. От множеството произведения на Лоренц ще споменем Агресията, естествена история на злото (1963), Еволюция и промени в поведението: вродено и придобито (1965), Основи на етоло-гията (1984), Човекът в опасност (1985). През 1973 год. К. Лоренц получава Нобеловата награда за медицина заедно с Н. Тинберген и К. фон Фриш.
