Френскоезичен швейцарски философ и писател (Женева, 1712 -Ермьононвил, 1778). Останал без майка още от раждането си, възпитаван лошо от капризен и нестабилен баща, след авантюристична и скитническа младост, по време на която се хвърля в най-различни области, Русо добива слава със Слово за науките и изкуствата (1750), наградено от Дижонската академия, Слово за произхода и основанията на неравенството между хората (1755) и с педагогическия си роман Емил, или за възпитанието (1762). Там той проповядва, че „всичко излиза добро от ръцете на Създателя, но се изражда в ръцете на човека", че възпитанието трябва да се основава върху естествените качества на детето, без да се избързва: педагогиката трябва да бъде функционална и съобразена с всяка детска възраст; че има определена възраст за всяко новопридобито знание. Философското съчинение на Русо За социалния договор, или Основи на политическото право (1762) оказва решаващо влияние върху Френската революция. Предвестник на модерната педагогика, Русо е също така първият, оставил Изповеди (1782-1789), които представляват смело психологическо произведение от първо лице и класически документ, разкриващ манталитета му на свръхчувствите-лен невротик.
