Английски педиатър и психоаналитик (Плимут, 1896 - Лондон, 1971). . През 1935 год. Уиникът става член на Британското дружество по психоанализа, чийто президент е от 1956 до 1959 год. и от 1965 до 1968 год. Тръгвайки от диадата „майка-дете" (която представлява неразрушимо единство, тъй като няма бебе без майка), той извежда няколко принципа: „достатъчно добрата" майка ще съумее да интегрира детето си в обществото благодарение най<Мл#т.е. -като му осигури стабилно обкръжение, в което детето ще се чувства спокойно. Майката знае инстинтивно кое е добро за бебето й. Тя разбира по емпатия и реагира спонтанно на потребностите му. Впоследствие детето ще открие в околните присъствието, което му е необходимо за живота, а след това постепенно ще се научи да се лишава от него. Има случаи, в които родителите, закриляйки го от всичко, затварят детето в непроницаем свят, в който действителността му се показва в невярна светлина. Вместо да се развива нормално, то ще си изгради фалшива личност („faux self), чиято безполезност ще понася мъчително. За да изгради то автентична и хармонична личност, Уиникът препоръчва на родителите да не се намесват в детския свят, да му помагат да открива света и да му позволят на натрупа собствен опит. От прозведенията на Д. У. Уиникът ще посочим Детето и неговото семейство (1957), От педиатрията до психоанализата (1958),Лро-цесът на съзряване у детето (1965), Игра и действителност (1971), Фрагменти от една анализа (1975).
