Хъл (хипотетико-дедуктивен бихейвиоризъм)

    Кларк Леонард Хъл (Clark Leonard Hull) силно впечатлен от учението на Павлов за разлика от Толман който се насочва експериментално да изучи поведението, се стреми към висока формализация на понятията и максимална точност при изграждане на научните понятия.

Хъл тръгва от това, че психологичната наука трябва да формира общи закони а коя да е форма на поведение е само частен случай на тези закони. Хъл казва, че междините променливи трябва максимално да се определят дори и количествено. Съответно психологията трябва да се базира на няколко постулата и теории валидни за всички частни случаи и научно обяснение на тези частни случаи. По влияние на операционализма Хъл приема, че твърденията отнасящи се до частните случаи ако не се повтарят, чрез експериментална проверка, трябва да се преодолеят. Хъл не отрича психичните фактори но търси техните еквиваленти достъпни за ефективен контрол. Той въвежда силата на навика ,дефинира като функция на количеството опити за извършване на реакцията. Въвежда и потребността - дефинира я като величина произтичаща от депривация /лишаване от вода храна/, въвежда и подкрепата.

Хъл признава, че междините променливи са недостъпни     но чрез експериментите могат да се установят с доста висока точност. При него основната детерминанта на поведението е реакцията на поведението. При възникване на потребност /храна почивка/ поведението се енергизира, потребността получава своето задоволяване чрез действието на външни стимули подкрепящи външните реакции.

Хъл определя две нива на подкрепата- първични и вторична подкрепа. Потребността винаги е свързана с дразнителя но намаляване на стимула на дразнителя може да се постигне не само чрез действия  а и чрез  вторичната подкрепа т.е. чрез пренасочване на индивида към друго действие.Хъл казва, че чрез такава вторична подкрепа могат да се гарантират нови навици и по точно и по адаптивно поведение. Идеята за потребности които са причина за поведение могат да се променят и видоизменят.

Има разлика между бихейвиоризма и целенасочеността на поведението.

Целеполагане  - осмисляне на потребности и определяне на целта.  Хъл познава значимостта на целта, но той казва, че проблема на целенасоченото поведение трябва задължително да е понятия - регулация на поведението, очакването и подбор на очакванията и намеренията.

Стремейки се да дефинира с максимална точност понятието цел. Хъл започва да изисква всеки обект изследван от психолозите да се разглежда като робот или жива машина. За него живата машина притежава своята целесъобразност. Единствено живата машина е способна да променя поведението си в средата. Тя притежава потребности но прави подбор на потребностите винаги целесъобразни със нуждите. Хъл изключва мотивираща емоционална сфера, предпочитания, интереси .Стремейки се да обясни целта каква огромна роля има той се отдалечава от същностните човешки характеристики.

През 1952г. Хъл публикува книга “Система на поведението” освен своите схващания се обявява против Бихейвиориския атомизъм. За него поведението винаги е взаимодействие на променливи йерархия на мотиви.