Титчнър Eдуард

Едуард Брадфорд Титченър (Edward Bradford Titchener) е роден в Англия, следва философия в Оксфорд, работи четири години като преподавател по физиология.

Титчнър  е привлечен от психологията, опитва се да осъществява психологични изследвания в Англия, разбира че през 90-те години на 19век тези изследвани не са приети в Англия и заминава за Лайпциг. Работи две години при Вунд. Връща се в Англия и се опитва да развие експерименталната психология но се сблъсква с общественото недоверие и заминава за Америка. Приет е за асистент в Колумбийския университет и там работи 35 години, получава професура и привлича много ученици (последователи). Придържа се към  идеите на Вунд за експерименталната психология.

1901 - 1905г. Титчнър подготвя книгата си “Експериментална психология”, която го представя като един от най силните имена в психологията по онова време.

Титчнър представя пред научната психология задачата изследване на съзнанието. И задачата на психологията според структуристите е именно търсене на взаимовръзките между отделните елементи - да се определи цялото.

Титчнър подчертава, че при всяка наука за да бъде полезна трябва да стоят въпросите кое?, как?, защо? 

- Кое?- позволява определяне елементите на структурата, разглеждане комбинации на тези елементи, постига обобщена информация. 

- Защо? - причинната структура на взаимодействието.

Титчнър казва, че психологията трябва да открие всички елементи изграждащи структурата дори и най малките и да проследи повторението в техните комбинации.

Титчнър през 1909г. издава учебник по “Психология”. На въпрос защо? Психологът отговаря като обяснява психологичните процеси чрез термините на паралелните процеси в нервната система. В този учебник Титчнър възпроизвежда Вундовската програма макар, че звучи остаряла като анахронизъм.

Според Титчнър индивидуалния опит зависи от изградилия го субект. Психологията е наука за натрупания опит, но елементите по структура на опита трябва да имат привлекателност за притежаващия ги човек.

Непосредствения опит може да се осмисли единствено чрез интроспекция, като за Титчнър интроспекцията е коренно различна. Той издига интроспекцията в култ и дори създава обучаваща програма.

Титчнър казва, че съзнанието има структура скрита зад видимите прояви на субекта. И за да разкрие структурата на съзнанието, тренирания субект трябва да преодолява т.н. грешки на стимула, които се изразяват в сливане на психологичния процес с външния обект, който го е предизвикал. Знанието за външния свят изтласква и потиска материята на съзнанието. То не присъства във видимите форми на проявата а в словесните формули, които използва.