Виготски - Културно историческа теория

   В Руската психология Лев  Виготски има силно влияние с теорията си за - произхода, структура и развитието на висшите психични функции.

Виготски налага историзма като подход за изучаване на човешката психика. За основа на теорията се приемат два постулата:

1.Психичната дейност има посредствен характер; 

2.Психичните процеси произтичат от дейността на субекта.

Според Виготски в психологията съществува особеност отговаряща на ролята която има създаване и употребата на оръдия на труда при осъществяване на производствена дейност - посредствен характер.

Въвежда нова детерминанта - средството оръдие за дейност тази детерминанта е социална, защото оръдието има културно-исторически характер. С въвеждане на средството като социална детерминанта вече е възможно изграждане на нов подход към регулация на човешкото поведение - съзнателно контролируемо а не научно-инстинктивното.

С уредите на труда Виготски приписва тази функция на думата - какво е сходството, както оръдието на труда опосредства връзката на човека с предметната среда, така думата опосредства човека с целия заобикалящ го свят.

Думата и знака са символи - Виготски говори за словесните знаци. Разлика - оръдието е насочено да променя външния свят - знака е насочен към промяна на психичната структура на поведението на човека към който е отправен и човека който ги отправя.

Психичните функции дадени в природата Виготски ги нарича натурални и се превръщат във висши за съзнанието. Тези промени са възможни чрез интериоризация - функциите се зараждат в социалното пространство - детето с възрастните а по късно се вграждат в съзнанието на детето.

   Виготски казва, че всяка функция се проявява два пъти: 

1.Като социална - външна между хората т.е. интерпсихична; 

2.Като психична - вътрешна осмислена приета от детето следователно като интерпсихична.

   Дефиниция - развитието на детето е в пряка зависимост от организираното въздействие на възрастните. Виготски се опитва да разкрие причината за развитието на отделните психични функции а и на личността като цяло - Разкриване на съотношението между вътрешни и външни психични функции.

Общ генетичен закон /генезиса/ на културното развитие - всяка висша психична функция най напред преминава през външен стадии на своето развитие, защото първоначално е социална психична функция, но и на личността като най висока степен на индивидуалното развитие.

Виготски заменя формулата съзнание поведение със съзнание култура поведение - триада, и създава своята културно-историческа теория.

Въвежда психология на формата и изследва ролята на изкуството за личностното развитие. За него изкуството е оръдието което предизвиква развитие на индивида, изграждане на личността. За Виготски изкуството радикално променя емоционалната сфера, която показва силно влияние върху организацията на поведение. Чувството първоначално е индивидуално а чрез предмета на изкуството то се обобщава и става обществено.

Виготски определя за единица на своя научен анализ естетическата реакция.при автора и при възприемащия изкуството. Той се надява чрез тази единица да разкрие механизма на изкуството върху отделния субект. Естетическата реакция трябва да се разглежда в чист вид да се изключват различните вариации защото тези вариации са предизвикани недостатъчните социални умения на индивида.

Според Виготски всеки текст е система от знаци и затова единицата чрез която се изследва не трябва да носи в своята същност субективност. Виготски определя знака - индивида определя нива на развитие - дознаковото сигнално ниво и знаковото е вързано с културно-психологичните функции.

   Речеви знак - благодарение на който индивида излиза извън границите на своя личен опит и изгражда поведение съобразено с програма приета от обществото, съдържаща основните нравствени категории, ценности. Реално знака позволява на индивида да се обедини с обществото да възприеме социалните предписания. В същността на знака винаги присъства неговото значение и всъщност в социалното значение е важно значението а не формата на знака. Това помага на Виготски да обясни как хората с определени промени /различни заболявания/ могат да общуват с културата на едно общество.

Знака, чрез значението притежава социално характеристика и затова може да служи като средство за общуване , свързват се характеристиките на обекта и понятията за него. Най точна форма значението добива когато е логически разчленено, постига най висока обобщеност в понятие от тука знака носи винаги определено съдържание  - то се изследва чрез логически закони а ролята на опознавателни съдържания за развитието на детето или индивида за натрупване на опит трябва да се изследва от психологията.

   Съществуват две форми на регулация на поведението: 

1.Биологична - консервативна и неосъзната от индивида; 

2.Социално-историческа форма на регулация е съзнателна регулация.

Психологическите изследвания според Виготски, трябва да се насочат към изследване на знаковите структури и от там разкриване на механизма на поведение трябва да се изследва връзката мислене реч защото тя дава възможност да се разкрие същността на съзнанието а от там и външната форма на проява на поведението.

Виготски казва, че една мисъл не е последна инстанция тя е само причина за зараждането на други мисли които могат да имат подбудителна сила или да носят емоционална оценка или да обозначават основополагането целта. Мисълта винаги носи волева и афективна тенденция - емоционална оценка от това което ни заобикаля. Те са задължителни при изграждане на човешкото поведение и с опознавателните структури, позволяват да се усвоят от индивида на индивидуалните програми наложени в обществото.

   Виготски въвежда понятието речеви рефлекс - за него е решаваща роля културния факт а не физиологичния, които притежава знакова структура и за него речевите рефлекси на един индивид е системата от рефлекси за социален контакт. От начало те са основа за комуникацията постепенно преминава във вътрешен план и изграждат механизмите на поведение и причините за тези изменения.

   Виготски казва, че механизмите на самосъзнанието и познанието за другите са едни и същи. Ние познаваме себе си до толкова като се разглеждаме като други различни от себе си. Докато собствен речеви рефлекс можем да възприемаме като дразнители. С тези постулати Виготски се противопоставя на Пиаже, че детето постига истината за света чрез обобщаването със съзнанията на другите. За Виготски тази истина може да се постигне чрез общуване с конкретна реалност подпомогната от възрастния.