Анри Валон(Henri Wallon) - Създател на Парижката школа в генетичната психология.
Психиката не може да се изучава сама по себе си а посредством връзки с обективната действителност (природна и социална среда).
Валон определя предмета на психологията в изследване на човека насочено към разкриване взаимодействията в различните форми в средата в която живее и дейността която извършва. За него човека е като елемент на това взаимодействие - връзките в средата се представят чрез дейността насочена не само към приспособяване но и към образуване на среда.
Валон изследва дейността на индивида, анализира различните и форми - съотношението среда дейност, позволява действията да се определят като личностни актове (мотивационна сфера, циркулиране). Валон изучава индивида като винаги активен по отношение на средата, преработващ взаимодействието отвън, постоянно изменящ своята дейност и условията за извършване, и постоянно променящ сам себе си.
Център на изследванията на Волан е процеса изменение и развитие на личността.
Валон казва, че взаимодействието на индивида с предметната и социална среда има значение в онтогенезата.
Валон определя човека като особена система функционираща и развиваща по специфични закони, които определят характера върху въздействие на човека върху околната среда - Под влияние на външните условия, индивидуалното съзнание се преустройва, преработвайки външните условия в свой собствени компоненти. Според него външните и вътрешни условия на съзнанието са компоненти променящи съзнанието.
Дейността трябва да се разглежда като включваща се в системата като основополагащи в индивида социални отношения.
Валон казва, че самата природа на детето предполага социалните условия за съществуване на и процеса на социалното обуславяне на детското съзнание има свои форми и нива. Поведението при детето носи своите специфични характеристики и винаги се свързва с овладяване и развитие на речта (кодове-значението на думите) - изисква интелектуални способности които отличават човешкото дете от малкото животинче. Волан иска да докаже, че социалния характер на съзнанието не се изчерпва с представите за абстрактното мислене а винаги е свързан с поведението, дейността на индивида. Обществото влияние върху формиране на съзнанието посредством обектите от материалната и духовната култура, затова развитието на детето има културно-историческа характеристика,- най елементарните действия на детето са социално обосновани. Първоначално детето общува с родителите, по късно то общува с различни социални групи и накрая стига до взаимодействие със социума.
Валон включва към от материална и духовна среда характерните особеностти за дадено общество с които детето взаимодейства . Детето общува не само с други хора но се опознава и научава да общува със себе си. В тези сложни взаимодействия за детето възрастния играе роля на организатор на неговата дейност - посредник от въздействието на детето към социалната среда. За да може да изпълнява роля на организатор възрастния човек трябва да бъде опознат от детето. Детето започва да се учи на взаимодействие в социалната среда чрез общуване с познатите му възрастни. Според Валон детето което не се е научило да въздейства върху предметния свят знае да въздейства върху възрастния, друг човек - социално умение на общуване.
Валон описва три специфични средства чрез които детето може да въздейства върху възрастния . Те позволяват на детето да се развива като индивид, като човек принадлежащ към конкретен етнос, конкретна социална група.
Валон казва, че изключителна лекота с които възникват емоционалните реакции при детето е доказателство, за неговата потребност от общуване.
Психолозите от Парижката школа приемат преработката на емоционалните реакции като много важна форма на социално обоснована детска психика, чрез тази промяна на емоционалните реакции детето се подготвя да овладее по сложните форми - предметни и речеви в които преобладават интелектуалните характеристики. В предметната и речевата форми детето се отделя от социума и дори започва да му се противопоставя чрез приемането на различни роли.
Според Валон - отношенията които са възможни благодарение на емоциите усъвършенстват средствата използвани от детето, тяхното изразяване, и така се развиват специални начини, умения за социални взаимодействия.
Изследванията на психолозите от Парижката школа доказват, че именно емоционалните форми на общуване дете-възрастен стават основа за неговото развитие задължително включващо и взаимодействие с предметната и социалната среда и нейната преработка. Детето преработва средата осмисляйки чрез общуването индивидуалната или груповата значимост на средата.
Валон - отношенията на детето с възрастните в началото се развиват във външен план в социалното пространство, след което се осмислят стават вътрешно променливи и така регулират функциите на съзнанието. Още на три годишна възраст детето е способно да осмисля позицията на другите спрямо себе си. В игрите си то се опитва да изпълнява и двете роли - себе си и другия, и по този начин осмисля своите емоционални преживявания като фактор които го ръководи в дейността. С увеличаване на възрастта детето усвоява ролята на единствен свидетел на своите емоции - прикриване на преживяването /емоцията. Неговата дейност на индивид се ръководи от мотива а не от емоциите.
Валон и неговите сътрудници представят индивидуалното развитие на съзнанието от прехода от един стадии към друг качествено нов. При всеки от качествен стадии психичната дейност се усложнява и в същото време дейността става по интегрирана. Център за тази интеграция всеки път е новообразуван комплекс от личностни качества, свойства придобиващи водещо значение за по нататъшно развитие на личността. Прехода от един стадии към друг е не само стадии от количествени натрупвания - дейност която в предходния е второстепенна в този стадии става водеща. Прехода от стадии в стадии никога не е спокоен а винаги се изразява чрез криза. Психичното развитие представлява поредица от преходи към все по усложнена регулация на поведението - обяснява защо детето като преминава към по-сложни стадии като, че загубва установени механични операции.
Всяко ново ниво на регулация на поведението означава поява на нови мотиви, цели и нови начини на действия. Волан подчертава, че всеки стадии от развитието на индивида е свързан с налагането на определен тип дейност, като основа за развитието елементите на личността - водеща дейност и винаги изразява специфичен тип взаимодействие.
Той не отчита съзряването на организма но подчертава, че задължително за развитието на детското съзнание е общуването с възрастните.
Психиката не може да се изучава сама по себе си а посредством връзки с обективната действителност (природна и социална среда).
Валон определя предмета на психологията в изследване на човека насочено към разкриване взаимодействията в различните форми в средата в която живее и дейността която извършва. За него човека е като елемент на това взаимодействие - връзките в средата се представят чрез дейността насочена не само към приспособяване но и към образуване на среда.
Валон изследва дейността на индивида, анализира различните и форми - съотношението среда дейност, позволява действията да се определят като личностни актове (мотивационна сфера, циркулиране). Валон изучава индивида като винаги активен по отношение на средата, преработващ взаимодействието отвън, постоянно изменящ своята дейност и условията за извършване, и постоянно променящ сам себе си.
Център на изследванията на Волан е процеса изменение и развитие на личността.
Валон казва, че взаимодействието на индивида с предметната и социална среда има значение в онтогенезата.
Валон определя човека като особена система функционираща и развиваща по специфични закони, които определят характера върху въздействие на човека върху околната среда - Под влияние на външните условия, индивидуалното съзнание се преустройва, преработвайки външните условия в свой собствени компоненти. Според него външните и вътрешни условия на съзнанието са компоненти променящи съзнанието.
Дейността трябва да се разглежда като включваща се в системата като основополагащи в индивида социални отношения.
Валон казва, че самата природа на детето предполага социалните условия за съществуване на и процеса на социалното обуславяне на детското съзнание има свои форми и нива. Поведението при детето носи своите специфични характеристики и винаги се свързва с овладяване и развитие на речта (кодове-значението на думите) - изисква интелектуални способности които отличават човешкото дете от малкото животинче. Волан иска да докаже, че социалния характер на съзнанието не се изчерпва с представите за абстрактното мислене а винаги е свързан с поведението, дейността на индивида. Обществото влияние върху формиране на съзнанието посредством обектите от материалната и духовната култура, затова развитието на детето има културно-историческа характеристика,- най елементарните действия на детето са социално обосновани. Първоначално детето общува с родителите, по късно то общува с различни социални групи и накрая стига до взаимодействие със социума.
Валон включва към от материална и духовна среда характерните особеностти за дадено общество с които детето взаимодейства . Детето общува не само с други хора но се опознава и научава да общува със себе си. В тези сложни взаимодействия за детето възрастния играе роля на организатор на неговата дейност - посредник от въздействието на детето към социалната среда. За да може да изпълнява роля на организатор възрастния човек трябва да бъде опознат от детето. Детето започва да се учи на взаимодействие в социалната среда чрез общуване с познатите му възрастни. Според Валон детето което не се е научило да въздейства върху предметния свят знае да въздейства върху възрастния, друг човек - социално умение на общуване.
Валон описва три специфични средства чрез които детето може да въздейства върху възрастния . Те позволяват на детето да се развива като индивид, като човек принадлежащ към конкретен етнос, конкретна социална група.
Валон казва, че изключителна лекота с които възникват емоционалните реакции при детето е доказателство, за неговата потребност от общуване.
Психолозите от Парижката школа приемат преработката на емоционалните реакции като много важна форма на социално обоснована детска психика, чрез тази промяна на емоционалните реакции детето се подготвя да овладее по сложните форми - предметни и речеви в които преобладават интелектуалните характеристики. В предметната и речевата форми детето се отделя от социума и дори започва да му се противопоставя чрез приемането на различни роли.
Според Валон - отношенията които са възможни благодарение на емоциите усъвършенстват средствата използвани от детето, тяхното изразяване, и така се развиват специални начини, умения за социални взаимодействия.
Изследванията на психолозите от Парижката школа доказват, че именно емоционалните форми на общуване дете-възрастен стават основа за неговото развитие задължително включващо и взаимодействие с предметната и социалната среда и нейната преработка. Детето преработва средата осмисляйки чрез общуването индивидуалната или груповата значимост на средата.
Валон - отношенията на детето с възрастните в началото се развиват във външен план в социалното пространство, след което се осмислят стават вътрешно променливи и така регулират функциите на съзнанието. Още на три годишна възраст детето е способно да осмисля позицията на другите спрямо себе си. В игрите си то се опитва да изпълнява и двете роли - себе си и другия, и по този начин осмисля своите емоционални преживявания като фактор които го ръководи в дейността. С увеличаване на възрастта детето усвоява ролята на единствен свидетел на своите емоции - прикриване на преживяването /емоцията. Неговата дейност на индивид се ръководи от мотива а не от емоциите.
Валон и неговите сътрудници представят индивидуалното развитие на съзнанието от прехода от един стадии към друг качествено нов. При всеки от качествен стадии психичната дейност се усложнява и в същото време дейността става по интегрирана. Център за тази интеграция всеки път е новообразуван комплекс от личностни качества, свойства придобиващи водещо значение за по нататъшно развитие на личността. Прехода от един стадии към друг е не само стадии от количествени натрупвания - дейност която в предходния е второстепенна в този стадии става водеща. Прехода от стадии в стадии никога не е спокоен а винаги се изразява чрез криза. Психичното развитие представлява поредица от преходи към все по усложнена регулация на поведението - обяснява защо детето като преминава към по-сложни стадии като, че загубва установени механични операции.
Всяко ново ниво на регулация на поведението означава поява на нови мотиви, цели и нови начини на действия. Волан подчертава, че всеки стадии от развитието на индивида е свързан с налагането на определен тип дейност, като основа за развитието елементите на личността - водеща дейност и винаги изразява специфичен тип взаимодействие.
Той не отчита съзряването на организма но подчертава, че задължително за развитието на детското съзнание е общуването с възрастните.
0 коментара:
Публикуване на коментар