Волеви движения

   Волевите движения се различават съществено от рефлексиите двигателни реакции. На първо място те са насочени към осъществяване на определена цел, която може да бъде достигната като се използват различни стратегии. На второ място съществена особеност на волевите движения е подобряване на тяхната ефективност в хода на индивидуалния опит на човека. На трето място за възникване на волево движение не е необходим непосредствен сетивен стимул.    Регулация на движенията от структури над гръбначния мозък. От разположената в предната централна извивка двигателна зона на кората, започва т.нар. пирамиден път. Той се изгражда от аксоните на пирамидните клетки в мозъчната кора и продължава без прекъсване до двигателните неврони на гръбначния мозък. В областта на продълговатия мозък пирамидните пътища се кръстосват. 

   От ретикуларната формация на средния мозък и моста и от вестибуларните ядра започват низходящи пътища, които регулират мускулния тонус за запазване позата и равновесието на тялото. Отделен низходящ път достига само до шийните и първите гръдни сегменти на гръбначния мозък и е свързан с регулиране на движението на главата в съответствие с очните движения. 

   Базалните ядра имат връзки с кората на крайния мозък и с мозъчния ствол и регулират мускулния тонус и мускулните съкращения като ги променят съобразно нуждите за извършване на дадено движение. Те имат също така значение при започване на волевите движения. При увреждане на базалните ганглии се наблюдава заболяването Паркинсонизъм, което се характеризира с забавена двигателна активност, трайно повишен мускулен тонус и тремор. 

Регулация на движенията от малкия мозък. Малкият мозък участва в регулацията на мускулния тонус и в текущата коригираща регулация на движенията, така че те да съвпадат напълно с "двигателния образ" на волевото движение и да бъдат точно съгласувани във времето и пространството. Малкомозъчната регулация на движенията е несъзнателна. Несъзнателно се извършва преразпределението на мускулния тонус за запазване на равновесието и точната координация при съкращението на различни групи мускули. Наблюденията на болни с малкомозъчни увреждания показват, че нарушенията в движенията не са от типа на парези или парализи. Всички движения могат да се извършват, но те са неточни. 

   Регулация на движенията от вестибуларната система. Мозъкът получава непрекъснато информация от кожата, мускулите и ставите за взаимното разположение на различните части на тялото. Това позволява дори при затворени очи да можем да преценим движението в ставите и положението на частите на тялото една спрямо друга, но не е достатъчно за да определим положението на цялото тяло в пространството и неговото движение. За осъществяване на нормалните двигателни функции се включва и информация от вестибуларната сетивна система.