Усещания – общи свойства и закономерности

Общи свойства

Към общите свойства се отнасят качеството, интензивността, продължителността и пространствената локализация.

Качество – основното свойство на всяко усещане. Изразява се в различието му от другите видове усещания и варира в пределите на дадения вид усещане.

Интензивност – количествена характеристика на усещането. Определя се от силата на действащия дразнител и функционалното състояние. Зависимостта на интензивността на усещането от силата на дрзнителя се изразява чрез следната формула:

S = KlgV + C

S – интензивност на усещането

V – сила на дрзнителя

K,C – константни величини

Ако силата на дрзнителя нараства в геометрична прогресия, то интензивността на усещането расте аритмично.

Продължителност – времева характеристика на усещането. Определя се от функционалното състояние на рецептора, но зависи преди всичко от времето на действие на дрзнителя и неговата интензивност. При въздействието на сигнала върху рецептора усещането не възниква веднага, а след определен период от време, който се нарича латентен период на усещането. Също както не възниква едновременно с началото на действие на дразнителя, усещането не изчезва с прекъсване на действието му. Тази инерция на усещанията се проявява в така нар. Явление „последователни образи”. То се основава на механизма на съхраняване на информация в рецептора за малък период от време. Има два вида последователни образа: при зрителните и слухови усещания този механизъм се нарича съответно иконическо съхраняване и ехоническо.

Пространствена локализация – изразява се в определение на мястото на дразнителя:

-Дистантни рецептори – дават сведение за локализацията на дразнителя в пространството

-Контактни рецептори – дават сведение за онази част от тялото, върху която въздейства дразнителя.

Закономерности на усещанията

Чувствителност - Намира израз в силата на дразнителя, която може да предизвика дадено усещане, Закономерното е, че колкото е по-голяма силата на дразнителя, за да се предизвика дадено усещане, толкова чувствителността на хората е по-ниска. Тази закономерност се характеризира с т.нар. абсолютен и диференциален праг. Минималната сила на дразнителя, която предизвиква едва забележимо усещане се нарича долен абсолютен праг на усещането. Дразнители с по-малка сила или т.нар. предпрагови дразнители не пораждат възникване на усещания и сигнали за тях се предават в кората на главния мозък. Кората на големите полукълба охранява жизнените интереси на организма и чрез повишаване прага на своята възбудимост превръща неактуалните импулси с предпрагове като по този начин избавя организма от ненужни реакции. Горен праг на чувствителността се нарича максималната сила на дразнителя, при която възниква усещане адекватно на действащия дразнител. По нататъшното увеличаване на силата на дразнителя не поражда изменения в усещането, а предизвиква усещане за болка. Диференциален праг на усещането е минималната разлика между действието на два еднородни дразнителя, която поражда едва забележимо различие в усещанията. Чувствителността към различаване се намира в обратна зависимост спрямо увеличаване на диференциалния праг. Колкото е по-голям диференциалния праг на усещане, толкова е по-малка чувствителността към различаване.

Адаптация - изменение на чувствителността на сетивните органи от въздействието на дразнителя. Има 3 вида на явлението:

• Адаптация като изчезване на усещането в процеса на продължително действие на дразнителя
• Адаптация като понижаване на чувствителността под влияние действието на някой силен дразнител (негативна адаптация)
• Адаптация като повишаване на чувствителността под въздействието на слаб дразнител (позитивна адаптация)

С  адаптацията е тясно свързано явлението контраст. Изразява изменението на чувствителността под влиянието действието на предшестващ или съпътстващ дразнител. 

Взаимодействие между усещанията – изменението на чувствителността на анализатора под влияние дразненето на други сетивни органи. Общата закономерност гласи, че слабите дразнители повишават, а силните намаляват чувствителността.

Явлението сензибилизация: представлява повишаване на чувствителността в резултат взаимодействието на анализаторите и миналия опит. Осъществява се главно чрез действието на ориентировъчни рефлекси. В процеса огромна роля играе и втората сигнална система. Всяко словесно предупреждение за появата на даден сигнал или предварително изискване той да се регистрира с определена реакция силно повишава чувствителността към този дразнител.

Синестезия: представлява възникване под влияние дразненето на даден анализатор на усещане, характерно за друг. Най-често се срещат зрително-слухови синестезии. Когато при въздействието на звукови сигнали, в личността възникват зрителни образи.