Депресия

   Поради изключителната честота на депресиите и предизвикваните от тях мъчителни състояния, както и психологичните и социалните им последици, те станаха централен проблем на психиатричната теория и практика. Проучванията на отрицателните жизнени преживявания на личността в техните най-различни аспекти /стрес, криза, жизнени събития/ показват, че те играят роля в проявата и протичането на депресиите. Това е най-честото разстройство на настоението, характеризиращо се с чувство на безпомощност и безнадеждност. В типичния случай, личността загубва интерес и удоволствие от ежедневните си задължения. Тя е емоционално неустойчива и показва промени в поведението и нагласите си, във физическото си здраве, като промени на апетита, загуба или увеличаване на тегло, безсъние, безсилие, немотивирани идеи за виновност и не рядко натрапливи мисли за смърт и самоубийство. Смята се, че един от факторите, който довежда до депресия е агресивността или една от основните й форми – автоагресията, агресия насоена към собствената личност. Всъщност съществуват варианти на депресивните състояния, а не строго обособени форми на депресията.

Простата депресия е най-наситената и най-богатата с афективни разстройства. Клиничната картина се владее прди всичко от дълбоко потиснато мастроение, мъка, тъга или тревога. Много, иначе здрави хора, при тежки жизнени ситуации изпадат в състояние на отчаяние , мъка, страх. Изживяванията на депресивно болните обаче са толкова тежки, че с нищо не могат да бъдат сравнени. Водещо място заемат промените в настроението. То е силно понижено; оплакванията са от лошо самочувствие,, тъга и отчаяние /дистимия/. Заедно с това липсва способност да се радват и не рядко това е основен симптом на по-леките депресивни състояния. Част от тях са убедени, че не само психичното, а и телесното им състояние е тежко влошено или непоправино увредено / хипохондрична депресия/. На лице е дефицит на т.нар. витални подбуди / стимули/. 

Повече за депресиите  в речника: депресия