RSS Feed
Twitter
Проблемът за същността и характеристиките на емоциите и чувствата на човека е въпрос, който в психологията като наука се изследва много на широко и детайлно.
Емоциите и чувствата - това е репрезентация в мозъка на човека на неговите реални отношения към света, към това, което той изпитва и прави, т.е. отношенията на субекта на потребностите към значимите за него обекти и се изразяват под формата на определени преживявания. Даденото определение изисква някои терминологични пояснения. Понятието "отношения" се употребява в психологията в два смисъла: първо, като отразяващо обективно съществуващата взаимовръзка между субекта и обекта (обективни отношения) и второ - като преживяване на тази връзка (субективно отношение на личността), т.е. емоция или чувство. Преживяванията, възникващи на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като организъм (храна, вода, сън, самосъхранение и т. н.) се отнасят към емоциите. От условията на обществения живот зависят както формите на проявление на емоциите у човека (например възможността да владее своето поведение при дадена емоция), така и начините за постигане на целите и удовлетворяването на онези потребности, с които е свързана появата на една или друга емоция. В процеса на обществено-историческото развитие, на социалния начин на живот на хората, в сферата на човешките преживявания се появява особена тяхна форма - чувства.
Чувствата са специфични човешки преживявания, които възникват на основата на удовлетворяването или неудовлетворяването на потребностите на човека като личност (например, потребност от общуване, познание, изпълняване на някаква дейност, култура и т.н). Емоциите и чувствата, обикновено се отличават с полярност, т.е. притежават положителен или отрицателен знак: любов - омраза, радост - мъка, веселие - тъга и т. н. Но двата полюса не са задължително противоположни във времето. В сложните човешки чувства те често образуват противоречиво единство: например в ревността страстната любов съжителства с гореща ненавист. И така, основен изходен момент, определящ природата и функцията на емоциите и чувствата, се заключава в това, че в тях като психически процеси се установява връзката, взаимоотношението между хода на събитията, извършващи се в съответствие или не в съответствие с потребностите на човека и хода на неговата дейност, насочена към удовлетворяване на тези потребности, от една страна, и протичането на вътрешните органически процеси, обхващащи основните витални (жизнени) функции, от които зависи живота на организма като цяло, от друга страна. В резултат на това човек се настройва за съответно действие или противодействие.
Вижте още:
0 коментара:
Публикуване на коментар