Етични принципи на психолога

1.  Уважение на достойнството и правата на личността -Психолозите отдават необходимото уважение и допринасят за подобряването на фундаменталните права и достойнството на всички хора. Психолозите уважават правото на личен живот, конфиденциалност и независимост на хората, в съответствие със закоността и с другите професионални задължения на психолога. 
2.  Компетентност -В своята работа психолозите полагат усилия да поддържат високи стандарти на компетентност. Те познават границите на конкретните си умения и ограниченията на експертното си знание и спазват изискванията за осъществяване на ефективна професионална дейност. Психолозите предлагат само услуги и използват техники, за които са квалифицирани (посредством съответно образование, специализиран тренинг или практически опит). Психолозите се стремят в дейността си към аргументирано доказване на научната достоверност на използваните теоретични модели и техники, поддържаните хипотези, изводи, заключения и препоръки.
3. Отговорност -Психолозите имат съзнание за професионалните отговорности, които имат към своите клиенти, към общността и обществото, в които живеят и работят. Психолозите избягват нанасянето на вреда и са отговорни за собствените си действия и в максималната възможна степен гарантират, че услугите и методите им не се прилагат неправомерно. Психолозите имат морален ангажимент към социалната отговорност и хуманното използване на постиженията и методите на психологическата наука и практика.
4.  Почтеност-Психолозите подкрепят почтеността и коректността в науката, преподаването и практическото приложение на психологията, в отношенията си с останалите свои колеги. В тези дейности психолозите са честни, безпристрастни и уважават останалите, не допускат под каквато и да е форма присвояване на чужди научни и научно-практически постижения, отнемане на чуждо авторско право, кражбата на чужди идеи и фалшифицирането на чужди трудове. Те полагат усилия да изяснят на заинтересованите страни ролите, които имат в професионалната си дейност и да работят в съответствие с тези роли. 

Съдържание на Етичния кодекс на психолога

В настоящия кодекс терминът “клиент” се отнася до всеки човек, пациент, лица във взаимна зависимост или организации, с които психолозите имат професионални взаимоотношения, включително и индиректни взаимоотношения. 

Етичният кодекс за професионалната дейност на психолозите членуващи в Дружеството на психолозите в Република България отчита следните аспекти: 

1. Професионалното поведение на психолозите трябва да бъде съобразено с професионалната роля, характеризирана от професионалните взаимоотношения. 
2. Неравнопоставеността по отношение на знание, влияние и власт винаги повлиява професионалните взаимоотношения на психолозите с техните клиенти и колеги. 
3. Колкото по-голямо е неравенството в професионалните взаимоотношения и зависимостта от клиентите, толкова по-сериозна е отговорността на професионалиста психолог. 
4. Отговорностите на психолозите трябва да съответстват на етапа на развитие на професионалните взаимоотношения. 

Взаимозависимост на четирите етични принципи – трябва да се има предвид, че винаги ще има силна взаимозависимост между четирите основни етични принципи и техните спецификации в Етичния кодекс на психолога. За психолозите това означава, че разрешаването на етичен въпрос или дилема ще изисква разсъждение и често обсъждане с клиенти и колеги и преценяване на различни етични принципи. Вземането на решения и предприемането на действия е необходимо, дори когато все още са налице спорни въпроси. 

 Зачитане на правата и достойнството на хората 

1.Общо уважение

•          Съзнание и уважение на знанието, опита и областите на компетентност на клиентите, заинтересованите трети страни, колегите, студентите и широката общественост. 
•          Съзнание за индивидуалните различия, дължащи се на културата и ролевите стереотипи, включително и тези, дължащи се на нарушения, полова и етническа принадлежност, сексуална ориентация, раса, националност, възраст, религия, език и социално-икономически статус. 
•          Избягване на практики, които са резултат от нечестни пристрастия и могат да доведат до несправедлива дискриминация. 

2 Конфиденциалност

•          Търсенето и предоставянето на информация е ограничено до минимума, изискван за професионални цели. 
•          Информацията и записите се съхраняват по адекватен начин, за да се обезпечи поверителността, включително и вземането на разумни предпазни мерки за анонимността на данните, когато това е уместно и ограничаване на достъпа до данните до лицата, които имат право да знаят. 
•          Клиентите и другите страни, с които психологът има професионални отношения, са запознати със законовите ограничения за поддържане на конфиденциалност. 
•          При поискване на информация от органите упълномощени за това, психологът има задължение да предостави само тази част от информацията, която има отношение към проблема и да запази поверителния характер на останалата. 
•          Психологът трябва да разпознава сигналите на потенциално напрежение, което може да възникне между изискването за конфиденциалност и предпазването на клиента или на заинтересована трета страна. 
•          Клиентите имат право на достъп до материали (доклади и записи), които се отнасят за тях, както и да получат необходимата помощ и консултация, като им се предоставя точна и изчерпателна информация, и техните интереси се обслужват по най-добрия начин. 

3 Информирано и доброволно съгласие

•          Психологът изяснява проблемите и спорните въпроси за професионалните си дейности, процедури и потенциалните последствия от тези действия, за да се увери, че клиентът дава информирано съгласие преди и по време на психологичните интервенции. 
•          Психологът изяснява на клиента процедурите, които следва за водене и съхраняване на работни записи записи, публикации и доклади

4 Свобода на волята 

•          Психологът осигурява максимална независимост и свобода на волята на клиента
•          Специфични ограничения на свободата на волята се налагат при наличие на такива фактори като възрастта на клиента, психичното здраве и ограниченията, наложени с предвидени със закон мерки. 

Компетентност 

1 Етично самосъзнание 

Психологът е задължен да познава добрата практика, отнасяща се до етиката, която е включена в Етичния кодекс и да спазва етичните правила в своята професионална дейност. 

2 Граници на компетентността

Психологът е задължен да работи в рамките на своята професионална компетентност, наложени от обучението, тренинга и опита му. 

3 Ограничения на процедурите 

•        Психологът е задължен да познава ограниченията на процедурите за определени дейности, както и рамките на заключенията, които могат да бъдат изведени при различни обстоятелства и за различни цели. 
•          Психологът е задължен да познава и да работи в рамките на критично оценените от общността теории и методи. 

4 Продължаващо обучение и професионално развитие 

Психологът има задължение да продължава своето професионално развитие и усъвършенстване. 

5 Неправоспособност 

Психологът е задължен да преустановява практиката си в случаи, когато способностите му са временно засегнати или са налице временни затруднения. 

 Отговорност 

1 Обща отговорност

Психологът носи морална отговорност за качеството и последиците от професионалните си действия.

2 Поддържане на висок стандарт 

Психологът е задължен да насърчава и поддържа  високи стандарти в научната и професионалната дейност, както и да организира дейностите си в съответствие с постановките на Етичния кодекс. 

3 Избягване на нанасянето на вреда

Психологът избягва злоупотребата с психологичното знание или практика и свежда до минимум вредата, която може да се предвиди и е неизбежна. 

4 Продължаваща грижа 

•          Психологът има отговорност за необходимото продължаване на професионалната грижа за клиентите, включително сътрудничество с друг специалист и извърша необходимите действия, когато трябва да прекрати възникнали трудности или усложнения. 
•          Психологът има отговорност към клиента, която продължава дори след формалното прекратяване на професионалните взаимоотношения за нови контакти, произтичащи от първоначалното професионална ангажираност. 

5 Разширена отговорност

Психологът  поема обща отговорност за научно-изследователската, преподавателската и приложната си дейност, включително и за съзнателното прилагане на етичните стандарти от колегите, асистентите, лицата, които на които психологът дава супервизия, и студентите на психолога. 

6 Разрешаване на дилеми

Психологът е задължен да признае наличието на морална дилема и има отговорност за изясняването на подобни дилеми и за консултирането им с колеги и/или с членовете на Етичната комисия към Дружеството на психолозите в Република България, както и за информирането на  заинтересованите страни за нарушенията на изискванията на Етичния кодекс. 

Почтеност

1 Признаване на границите на професионалната компетентност

Психологът е задължен да бъде себерефлексивен и да приема личните и професионални ограничения и препоръките за търсене на професионални съвети и помощ в трудни ситуации. 

2 Честност и почтеност 

•          Психологът трябва да бъде коректен при представянето на квалификацията си, образованието, опита, компетентността и връзките си. 
•          Психологът трябва да бъде честен и точен при представяне на информация, отговорен за признанията и да не премълчава алтернативни хипотези, доказателства или обяснения. 
•          Психологът трябва да бъде честен и точен по отношение на всякакви финансови въпроси, имащи отношение към професионалните взаимоотношения. 
•          Психологът трябва да признава както необходимостта от точност, така и границите на заключенията и мненията, изразени в професионалните доклади и заключения.  

3 Искреност и прозрачност

•          Психологът има задължение да предоставя точна информация и да не допуска заблуждаваща информация или измами в изследванията и в професионалната си практика. 
•          Психологът е задължен да не задържа информация или да избягва въвличането си в  измами, ако са налице алтернативни процедури. Ако е налице заблуда, той е задължен да съобщи и да възстанови истината. 

4 Конфликт на интереси

•          Психологът трябва да е запознат с възможните проблеми, които могат да са резултат от двойствени взаимоотношения и е задължен да избягва подобни взаимоотношения, които намаляват необходимата професионална дистанция или могат да доведат до конфликт на интереси, или експлоатиране на клиент. 
•          Психологът няма право да използва професионалните взаимоотношения за основа на бъдещи лични, религиозни, стопански, политически или други идеологически интереси. 
•          Психологът трябва да е запознат, че конфликтът на интереси и неравенството във властта при взаимоотношенията с ползвателите на професионалните му услуги могат да са налице и след формалното им приключване и че професионалните отговорности все още могат да са приложими. 

5 Неетични действия на колеги   

•          При наличие на сведения или съмнения за неетични действия, психологът е задължен да дава обоснована критика на професионалните действия на колеги и да предприема действия за информирането им, а когато това е уместно – да информира и други релевантни професионални общности и Етичната комисия към Дружеството на психолозите в Република България. 
•          Установяването на нееетични прояви изисква те да бъдат констатирани по достоверен и убедителен начин от Етичната комисия на Дружеството на психолозите. При всички други случаи криикуваният за неетични действия психолог има право на защита.