Главен мозък - същност и функции

   Главният мозък е разположен в черепната кухина. Той е най-голямата част от нервната система. Подобно на гръбначния мозък, той притежава мозъчни обвивки и няколко  кухини, изпълнени с ликвор. Те изпълняват функцията на своеобразна „водна възглавница, която омекотява ударите при травматични въздействия.

   Главният мозък е изграден от сиво и бяло вещество. Телата на невроните в главния мозък (т.е. сивото вещество) образуват т.нар. мозъчни ядра. От сиво вещество е изградена и кората на големите полукълба на главния мозък. Бялото вещество в главния мозък формира множество пътища, които свързват помежду им както отделни негови части, така и главния с гръбначния мозък. С главния мозък са свързани 12 двойки черепно-мозъчни нерви. Част от тях са сетивни, други - двигателни, а трети - смесени (съдържат както сетивни, така и двигателни влакна). Чрез черепномозъчните нерви главният мозък получава богата информация, постъпваща от зрителната, слуховата, обонятелната, вкусовата и други сетивни системи. Чрез черепномозъчните нерви главният мозък контролира активността на челюстно-лицевата мускулатура, както и функцията на различни вътрешни органи: сърце, бели дробове, стомах и др. Един от най-важните черепномозъчни нерви е т.нар. блуждаещ нерв, който инервира органите в гръдната и в част от коремната кухина. Главният мозък се дели на пет части: продълговат мозък, заден мозък – състоящ се от Варолиев мост и малък мозък: среден мозък, междинен мозък и краен мозък. Всички части с изключение на крайният и малкият мозък изграждат мозъчния ствол. При човека крайният мозък е развит толкова силно, че покрива почти изцяло останалите дялове. Те може да се видят само ако полукълбата на крайния мозък бъдат повдигнати и частично отстранени.

   Мозъчният ствол може да бъде разглеждан като своеобразно продължение на гръбначния мозък. Той осъществява връзката между гръбначния мозък - от една страна, и междинния и крайния мозък - от друга. Към мозъчния ствол се отнасят продълговатият мозък, мостът и средният мозък. В мозъчния ствол се намират двигателните ядра на черепномозъчните нерви, а така също и редица ядра, които контролират активността на скелетните мускули (т.нар. червено ядро например). Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи: тук се намират сърдечно-съдовият център, дихателният център, центърът на гълтането и др. В мозъчния ствол се намира и т.нар. мрежеста формация . Тя представлява струпване на огромен брой неврони, чиито тела не са разположени плътно едно до друго, а са „разпръснати, образувайки своеобразна мрежа. Главният мозък, както и гръбначният, е обвит с три съединителнотъканни обвивки. Най-външната т. нар. твърда мозъчна обвивка е най-дебела и плътна. Другите две обвивки се наричат меки, като средната е наречена паяжиновидна, а най-вътрешната – нежна. Най-вътрешната е плътно прилепнала над мозъка. между нея и паяжовидната се загражда подпаяжиновидно пространство. Това пространство и мозъчните стомахчета са изпълнени с цереброспинална течност (мозъчен ликвор). Тя поддържа постоянното налягане в цялата ЦНС и има защитна функция. Голяма част от невроните в мозъчния ствол не са организирани в ядра, а са повече или по-малко дифузно разпределени и имат множество връзки помежду си. По този начин се оформя ретикуларната формация. Някои от невроните на ретикуларната формация са части от сетивни пътища и чрез възходящи връзки регулират състоянието на бодърстване и сън. Други неврони са свързани предимно с регулация на движенията. В ретикуларната формация се намира и сърдечно-съдовия и дихателният център.