Интерорецептивни усещания

Органически усещания – свързани са с органичните потребности на организма и се предизвикват в значителна степен от нарушаването на автоматичното протичане на функциите на вътрешните органи. Те са изключително многообразни: усещания за глад, ситост, жажда, бодрост, умора, сънливост, общо и локално неразположение, задушаване, гадене, полови усещания, трудно диференцирани усещания. Характерно за тях е, че се съпровождат с ясно изразени емоционални състояния.
Усещания за болка – сигнализират за дрзнене и/или нарушаване на целостта или функциите на организма като цяло или на отделни негови части. Усещанията за болка се основават на активността на нервни влакна с голям и малък диаметър. Активността на тънките влакна отваря вратата и води до усещане за болка. И обратното – дебелите влакна затварят вратата и предотвратяват усещането за болка (теория за контрол на вратата). Болката е биологически важно усещане. Възниквайки под въздействието на разрушителни по своя характер и сила дразнители, болката показва, че е налице опасност за организма. За усещанията за болка няма отделни рецептори. Може да с епредизвика чрез интензивно дразнене от почти всеки вид, включително екстремални температури, интензивен звук или светлина, силен натиск върху кожата или електрошок. Болката често е подбуда за проява на определена активност или отказ от такава. Психологически погледнато за болката е най-характерен афективният характер на усещането. Трябва да се прави разлика между контролирането на физическото усещане за болка и емоционалната реакция, която тя предизвиква. Например: морфинът блокира преживяването на усещане за болка, докато транквилантите намаляват неприятното преживяване от болката. При усещането за болка може да се говори за своеобразно единство на емоционалния и когнитивен момент в психическия живот на човека.
Усещания за равновесие – вертикалното положение на човешкото тяло се контролира с помощта на статистическите усещания. Те възникват в резултат на функционалната дейност на вестибуларния анализатор. Дразнители за него са:
- Праволинейните и ъглови ускорения на човешкото тяло
- Развиващите се при ускорението центробежни сили
- Промяна в посоката на силата на тежестта при преместване на тялото в пространството
Два сетивни органа наречени полуокръжни канали и вестибуларни торбички, разположени близо до охлюва на вътрешното ухо детерминират статическите усещания.