Краен мозък – общо устройство,бяло вещество, базални ядра.

 Това е най-голямата част от главния мозък. Филогенетично той се появява най-късно и е най-сложно устроеният дял на Централната нервна система. Покрива изцяло мозъчния ствол и малкия мозък. Двете мозъчни полукълба, съставящи крайния мозък, са разделени от надлъжна мозъчна цепнатина, в дълбочината на която се намира масивна мозъчна спойка от бяло мозъчно вещество, наречена мазолесто тяло. На него се различават следните части: предна, наречена коляно; средна – тяло; и задна – възглавничка. Под него се намира мозъчният свод.

Всяко полукълбо е покрито от тънка около 3–4 мм кора. Под нея се открива бяло вещество, в дълбочина на което са разположени базалните сиви ядра или подкорови възли (ганглии). Освен това полукълбото съдържа кухина със сложна форма, наречена странично мозъчно стомахче.

   Бялото вещество на крайния мозък е изградено от миелинови влакна, които според функционалното си предназначение, се делят на:

• асоциативни – свързват различни точки от кората на едно полукълбо и биват къси, които свързват съседни извивки – имат дъгообразен ход, и дълги, които свързват отдалечени части на полукълбото.
• комисурални – осъществяват връзката между двете полукълба и свързват симетрично разположени техни зони. 

   Двустранната свързаност на кората на двете полукълба се осъществява от мазолестото тяло и осигурява предаване на информацията между двете полукълба, с което се реализира съгласуваността във функциите им. проекционни – свързват кората с по-долу лежащите структури: подкоровите ядра, междинния, средния, задния и продълговатия мозък. Плътният слой от проекционни влакна, разположени между опашатото ядро, лещовидното и зрителния хълм, се нарича вътрешна капсула. Тя се разделя на три части: предно бедро – между опашатото и лещовидното ядро, задно бедро – между лещовидното ядро и зрителния хълм, коляно – мястото на съединяване на предното и задното бедро. Вътрешната капсула е сравнително малко място, в което се събират всички аферентни и еферентни пътища. През предното бедро на вътрешната капсула преминават влакна от челния дял към зрителния хълм и моста. През коляното и 2/3 от задното бедро преминават влакна, съединяващи двигателната област на кората с черепномозъчните ядра (кортикобулбарен път) и влакна към предните рога на гръбначния мозък (кортико-спинален или пирамиден път). Задната една трета съдържа възходящите сетивни (аферентни) пътища. Те идват от зрителния хълм и завършват в сетивната област на кората. Увреждането на вътрешната капсула води до парализа на мускулите или до загуба на сетивността на противоположната на увреждането страна.

   

   Базалните сиви ядра са разположени в основата на всяко полукълбо и могат да бъдат видени само при разрез. Най-важни ядра са лещовидното, опашатото и бадемовидното тяло. Лещовидното ядро се намира навън от опашатото и зрителния хълм, от които е отделено със снопчетата бяло вещество, образуващи вътрешната капсула. Лещовидното ядро се дели от бели ивици на външна част с по-тъмен цвят, наречена путамен, и на две вътрешни части наречени палидум. Опашатото тяло, което се намира над зрителния хълм, и лещовидното ядро заедно с путамена, функционално се обединяват под наименованието нов стриатум,  а палидумът  влиза в състава на т.нар. стар стриатум – ивичесто тяло.