Маслоу Ейбрахам ( Maslow Abraham )

   

Роден е през 1908 в Ню Йорк. Завършва в университета в  Уисконсин,- бакалавърска степен (през 1930), магистърска степен (1931) и докторат по психология (1934).Първоначално преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози като Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер . През 1951 Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс .  От 1968 до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд "Лафлин".Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар след години боледуване през юни 1970.

   По природа човек е добър, но социалната среда го прави нещастен и невротичен. Разрушителността, жестокостта, злобата не са вродени, а по-скоро „яростни реакции” насочени против фрустрацията на потребностите, емоциите и способностите.

Не изучава недъзите и болната част на личността. Теорията му е оптимистична и вижда огромния потенциал за доброто в човека. Против е изучаването на отделните поведенчески прояви, а разглежда личността като цяло единно и неделимо. Маслоу смята че у всеки човек има творчески потенциал който се губи при универсалната социализация. Той изучава психично здравата личност способна на  себеактуализация която е и смисълът и целта на живота. Модела му не е свързан с историческо и културно време, а биологична  предопределеност но има емпирично съдържание и операционно знание. Себеактуализацията е да превъзмогнеш ограничението на обществото да реализираш потнециала си и поемеш отговорност за себе си. Тя означава да останеш верен на себе си, а не пасивен и повърхностен и да правиш това което умееш най-добре.

   Йерархична теория за мотивацията като желаещо същество човек се стреми към повече  и повече и се чувства задоволен от постигнатото. Ако една потребност доминира над останалите тя определя поведението. На най-горното стъпало /самоусъвършенстването/ хората са най-различни, защото не зависят от социалната физическа среда а от собствените си цели.. По-същественият момент е че Маслоу вярвал че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности породени от недостига те включват физически или психологически условия които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена свързаната с нея мотивация намалява или изчезва и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването й мотивацията расте още повече вместо да намалява. Човек изпитва страх от знанието – получава се когато той е вътрешно раздвоен, страх от знание, себе си и социалния свят – обобщено наречен страх от знание. Този страх е защитна функция за себеуважението. Хората притежаващи този страх не могат да тръгнат по пътя на себеактуализацията. Човек е възпрепятстван да се саморазвива от страха си от промяна, риск и прекъсване на стереотипите си. Този страх е свързан с потребносттта от сигурност.

Самоактуализацията е свързана с осъществяването на метапотребности /те са абстрактни – цялостност, истина, простота, доброта/. При незадоволяване на тези потребности следва метапатология – егоизъм, нежелание за самореализация, безнадеждност, загуба на смисъл.